През есента край пътищата, по горските поляни и храсталаците се появяват яркочервени плодчета, които много хора подминават, без да подозират колко ценни могат да бъдат. Шипката е сред най-богатите естествени източници на витамин С , а октомври е един от най-подходящите месеци за събирането ѝ.
От поколения шипките присъстват в българската кухня и народните традиции. Нашите баби са ги използвали за ароматен чай, домашен мармалад, сиропи и различни зимни запаси. Днес към тези приложения се добавят прахове, хранителни добавки и козметични масла.
Макар че шипката се смята за изключително полезна, не всеки начин на обработка запазва еднакво добре ценните ѝ съставки. Продължителното варене, неправилното сушене и съхраняването при неподходящи условия могат да намалят съдържанието на витамин С още преди плодовете да стигнат до чашата или чинията ни.
Ето защо има значение не само кога ще наберем шипките, но и как ще ги подготвим за зимата.
Снимка: iStock
Защо шипките са толкова ценни през есента?
Шипката е плодът на дивата роза, като един от най-разпространените видове у нас е Rosa canina.
Зрелите ѝ плодове съдържат комбинация от витамини, растителни пигменти, антиоксидантни съединения и хранителни влакнини.
Сред най-важните съставки са:
- Витамин С – необходим за нормалната работа на имунната система, образуването на колаген и защитата на клетките от оксидативен стрес.
- Каротеноиди – естествени пигменти, които придават на плодовете наситения оранжев и червен цвят.
- Флавоноиди и полифеноли – растителни съединения с антиоксидантни свойства.
- Пектин – вид разтворими хранителни влакнини, които участват в поддържането на нормалната функция на храносмилателната система.
- Органични киселини – допринасят за характерния свеж и леко тръпчив вкус.
Любопитното е, че количеството витамин С в шипките може да бъде значително по-високо, отколкото в много от плодовете, които традиционно свързваме с този витамин.
Снимка: iStock
Съдържанието му обаче варира в широки граници според вида на растението, зрелостта, климатичните условия и начина на обработка.
Затова не можем да приемем, че всяка шипка или всеки домашен чай съдържа едно и също количество полезни вещества.
Кога е най-добре да берем шипки?
Шипките започват да узряват в края на лятото, но в България основният период за събирането им обикновено е през септември и октомври.
В зависимост от надморската височина и времето беритбата може да продължи и през ноември.
Ако искате да ги изсушите за чай, избирайте добре узрели, но все още сравнително твърди плодове.
Снимка: iStock
Те трябва да бъдат с равномерен оранжево-червен или наситен червен цвят, без следи от гниене и видими повреди.
Презрелите шипки обикновено са по-меки и могат да имат по-сладък вкус. Това ги прави подходящи за някои видове мармалад и пюре, но невинаги са най-добрият избор, когато целта е запазването на максимално количество витамин С.
Съществува популярно схващане, че шипките трябва задължително да се берат след първата слана. Студът действително може да омекоти плодовете и да промени вкуса им, но това не означава непременно, че хранителната им стойност се повишава.
Ако основната цел е съхраняване на витамините, по-разумно е да се събират здрави и добре узрели плодове, преди да започнат да презряват и да се развалят.
Снимка: iStock
3 важни правила при събирането на шипки
1. Избирайте чисти места.
Не берете шипки непосредствено до натоварени пътища, индустриални предприятия или терени, където има вероятност от замърсяване с химикали.
2. Събирайте ги в сухо време.
Най-подходящо е плодовете да бъдат сухи. Избягвайте беритбата непосредствено след дъжд, когато влагата може да затрудни последващото им съхранение.
3. Не ги оставяйте дълго в найлонови торбички.
По-добре използвайте кошница или проветрива платнена торба. Ако свежите плодове престоят дълго в затворен найлонов плик, могат да се запарят и да започнат да се развалят.
Не забравяйте и подходящи ръкавици – бодлите на дивата роза могат да причинят неприятни одрасквания.
Най-голямата грешка: Продължителното варене на шипките
Една от основните причини да използваме шипки през студените месеци е съдържанието им на витамин С.
Точно този витамин обаче е сравнително нестабилен и може да се разрушава под въздействието на висока температура, кислород и продължително съхранение.
Когато шипките се варят дълго време, особено в открит съд, загубите на витамин С могат да бъдат значителни.
Това не означава, че след варене напитката напълно губи хранителната си стойност.
Част от полифенолите и други растителни съединения могат да останат в нея, а ароматът и приятният вкус се запазват.
Ако обаче приготвяте чая именно заради витамин С, продължителното кипене не е най-добрият подход.
По-щадящите начини на обработка могат да помогнат за съхраняване на по-голяма част от чувствителните към топлина вещества.
Снимка: iStock
Как да приготвим правилно чай от шипки?
Най-разпространеният начин за използване на сушени шипки е приготвянето на запарка.
За една чаша са ви необходими:
- 1–2 чаени лъжички сушени и натрошени шипки;
- около 250 мл гореща вода;
- по желание – малко мед или лимон.
Начин на приготвяне:
Поставете натрошените шипки в подходящ съд и ги залейте с гореща вода.
Покрийте съда с капак и оставете напитката да се запари за около 10–15 минути.
След това прецедете внимателно през гъста цедка или хартиен филтър.
Снимка: iStock
Това е особено важно при домашно обработените шипки, защото във вътрешността на плодовете има множество фини власинки, които могат да раздразнят устата и гърлото.
Ако предпочитате по-интензивен вкус, можете да използвате малко повече шипки или да удължите времето за запарване.
Имайте предвид, че запарката с гореща вода също води до известни загуби на витамин С. Няма домашна рецепта, която да гарантира пълното му запазване.
Когато чаят леко се охлади, можете да добавите мед или лимон според предпочитанията си.
Сушене на шипки: Как да запазим повече полезни вещества?
Сушенето е традиционен начин за съхраняване на шипки през зимата.
При правилна обработка плодовете могат да се използват месеци наред за чай и други домашни рецепти.
Първо ги прегледайте внимателно и отстранете всички повредени, презрели или започнали да загниват плодове.
Измийте ги и ги подсушете добре.
По желание можете да ги разрежете и да отстраните семената и вътрешните власинки. Това улеснява последващата употреба, но изисква повече време.
Разпределете плодовете на тънък слой, без да ги натрупвате един върху друг.
Снимка: iStock
При използване на сушилня за плодове избирайте умерена температура и следвайте указанията на уреда. Твърде високите температури ускоряват изсушаването, но могат да увеличат загубите на чувствителните вещества.
Сушенето на въздух също е възможно, ако условията са достатъчно сухи и има добра циркулация на въздуха. При влажно време обаче съществува риск от плесенясване.
Най-важното правило е шипките да бъдат напълно изсушени, преди да ги приберете за съхранение.
Поставете ги в добре затворени стъклени буркани или подходящи съдове за сухи храни и ги дръжте на тъмно, хладно и сухо място.
Ако се появят влага, плесен или необичайна миризма, продуктът трябва да бъде изхвърлен.
Можем ли да замразяваме шипки?
Да, замразяването е добра алтернатива, особено ако искате да използвате плодовете за пюрета, сосове или домашни напитки.
Почистете и измийте шипките, след което ги подсушете много добре.
Разпределете ги върху поднос, така че да не се допират, и ги поставете във фризера.
След като замръзнат, ги прехвърлете в подходящи пликове или кутии.
Така ще можете да изваждате само необходимото количество, без да размразявате цялата запасена реколта.
Замразяването може да съхрани значителна част от хранителните вещества, но не предотвратява напълно промените във витаминното съдържание.
А какво се случва с витамините в мармалада от шипки?
Домашният шипков мармалад е сред любимите зимни лакомства на много български семейства.
Приготвянето му обаче обикновено изисква варене, пасиране и сгъстяване, което неминуемо променя първоначалния състав на плодовете.
Особено чувствителен е витамин С, чието количество може значително да намалее при продължителна топлинна обработка.
В готовия мармалад все пак остават пектин, част от растителните пигменти и други вещества.
Той обаче съдържа и добавена захар, понякога в големи количества.
Снимка: iStock
Затова домашният шипков мармалад е по-разумно да се разглежда като вкусна храна, а не като концентриран витаминен препарат.
При приготвянето му задължително премахвайте семките и фините власинки от вътрешността на плодовете. За целта шипковата маса се прецежда и пасира през подходящо сито.
Шипките могат да бъдат полезни и за кожата
Освен в храненето шипките намират приложение и в козметиката.
Особено популярно е шипковото масло, което обикновено се добива от семената на плодовете.
Снимка: iStock
То съдържа мастни киселини и други съставки, използвани в продукти за поддържане на кожната бариера.
Често се включва в кремове и серуми за суха, зряла или чувствителна кожа.
Шипковото масло може да подпомогне омекотяването и поддържането на кожата, но не бива да се очаква, че само по себе си ще премахне бръчки, пигментни петна или дълбоки белези.
Преди първото нанасяне на нов козметичен продукт е препоръчително да се направи тест върху малък участък от кожата.
Могат ли шипките да облекчават болките в ставите?
През последните години учените проявяват интерес и към потенциалното приложение на препарати от шипки при хора с остеоартрит.
Някои клинични проучвания показват, че определени стандартизирани продукти на прах могат да имат умерен ефект върху болката и сковаността.
Важно е обаче да се прави разлика между тези препарати и обикновения домашен чай.
Резултатите от изследванията не означават, че запарката от шипки лекува ставни заболявания или може да замени предписаните медикаменти.
Снимка: iStock
Необходими са допълнителни качествени изследвания, за да се уточни доколко ефектите са устойчиви и при кои хора могат да бъдат полезни.
Кои хора трябва да внимават с шипките?
В обичайните количества, използвани като храна или чай, шипките се понасят добре от повечето здрави възрастни.
Все пак прекомерната употреба на концентрирани екстракти и добавки може да доведе до стомашен дискомфорт, киселини, гадене или разстройство.
Повишено внимание е необходимо при хора с определени бъбречни заболявания, склонност към някои видове бъбречни камъни, както и при прием на лекарства, с които добавките могат да взаимодействат.
Бременните и кърмещите жени също трябва да се консултират с медицински специалист, преди да приемат концентрирани препарати.
Обикновената чаша чай и капсулите с високи дози активни вещества не са едно и също.
Защо си струва да приготвим шипки за зимата още сега?
Октомври ни дава възможност да се възползваме от един от най-характерните плодове на българската есен.
Шипките са достъпни, ароматни и подходящи за разнообразни домашни рецепти.
Можем да ги изсушим за чай, да ги замразим за по-късна употреба или да приготвим традиционен мармалад.
Най-същественото е да изберем здрави и добре узрели плодове, да ги почистим внимателно и да подберем подходящ начин за обработка.
Защото при шипките има едно просто правило: Не е достатъчно плодът да съдържа много витамин С – важно е и колко от него ще успеем да запазим до момента на консумацията.
Снимка: iStock
Важно научно уточнение
Високото съдържание на витамин С в пресните шипки е добре известно, но конкретното количество варира значително. То се влияе от ботаническия вид, зрелостта, обработката и условията на съхранение. Сушенето и нагряването могат да намалят съдържанието му, но степента на загубите не е еднаква при всички методи. Запарката от шипки не е гарантиран начин за приемане на определена доза витамин С.
Макар витамин С да е необходим за нормалната функция на имунната система, няма надеждни доказателства, че редовното пиене на шипков чай предотвратява грип или други вирусни инфекции. Данните за благоприятно въздействие върху ставните оплаквания се отнасят до конкретни стандартизирани препарати и не могат автоматично да бъдат пренасяни върху домашните напитки.
Шипките могат да бъдат ценна част от разнообразното хранене, но не са заместител на медицинското лечение.
