Млад патолог от Лос Анджелис, Томас Ногучи, трябвало да погледне два пъти, когато видял бележка на бюрото си онази сутрин през август 1962 г. Първата му задача през този ден била да извърши аутопсия на жена, починала само няколко часа по-рано.
„Не е ли това Мерилин Монро , легендарната красавица, която изпя песента за рождения ден на президента в Медисън Скуеър Гардън само преди два месеца?“, зачудил се той с недоверие. Оказва се, че не се е объркал, именно той е този, който ще трябва да установи причината за смъртта на най-известната жена в Америка.
Когато вижда името, той замръзва. Снимка: Alamy / Alamy / Profimedia
В книгата „LA Coroner“ от авторката Ан Сун Чой, Ногучи днес, на 98-годишна възраст, най-накрая разкрива какво наистина се е случило с Мерилин, кои подробности го преследват и защо не е напълно сигурен в резултатите от официалния доклад от аутопсията, където се посочва, че причината за смъртта е самоубийство.
Докато внимателно чете доклада, в него пише: „Бяла жена, сини очи, височина 163 см, 52 килограма. На нощното шкафче са открити множество флакони с лекарства, включително празна бутилка нембутал, силно хапче за сън, и частично празна бутилка хлоралхидрат, силно успокоително.“
Тя им се струва като блондинка, която обича да ходи по партита, да пие и да блудства, но на практика е всичко друго, но не и това:
Истинскатата за живота на Мерилин Монро
Мерилин е намерена гола, легнала по лице надолу, с протегната ръка към телефона.
При внимателна справка в доклада четем: „Бяла жена, сини очи, височина 163 см, 52 килограма. На нощното шкафче са открити множество флакони с лекарства, включително празен флакон нембутал.“ Снимка: Profimedia
От доклада той научава, че Мерилин е получила рецепта за Нембутал два дни по-рано и че е говорила с психиатъра си предния ден и е била „много депресирана“. „Всичко изглеждаше просто“, признава Ногучи. „Но аутопсията трябваше да потвърди причината за смъртта.“
Дваамта са почти на една и съща възраст, тя на 36, той на 35. „Усетих странна връзка с нея на масата“, признава той. Започнава прегледа, търсейки всяка възможна прободна рана в сгъвката на лакътя, бедрото, между пръстите на ръцете и краката. „Нямаше следи от игли никъде.“ Той отмества платинената ѝ коса, проверява скалпа, но и там няма нищо. Обръща я по корем и продължава претърсването по гърба - отново нищо.
„Той започва познатия Y-образен разрез на гръдния кош, отваря стомаха и червата, визуално няма остатъци от хапчета, което го изненадва, като се има предвид количеството лекарства край леглото.“
Той започва прегледа, търсейки всяка възможна прободна рана в сгъвките на лакътя, бедрото, между пръстите на ръцете и краката. Снимка: Profimedia
Патологът внимателно отстранява, измери и документира всички органи. Вижда и белег на стомаха ѝ, Мерилин е оперирала жлъчния си мехур година по-рано. Взема проби за токсикологичен анализ: кръв, урина, черен дроб, бъбреци, стомах и черва. След това асистентът зашива разреза и покрива Мерилин с чаршаф. Остава само да се изчакат лабораторните резултати.
Ногучи е уверен, че причината за смъртта е ясна. „Свръхдоза хапчета за сън. Рутинно самоубийство“, мисли си той. Когато обаче пристигат резултатите от токсикологията, „в главата ми се задействаха алармени звънци“ . Началникът на токсикологията, Реймънд Абърнети, открива фатални нива на пентобарбитал и хлоралхидрат в тялото и преценява, че няма нужда от по-нататъшен анализ на стомаха и органите.
Ногучи е уверен, че причината за смъртта е ясна. „Предозиране с хапчета за сън. Рутинно самоубийство“, мисли си той. Когато обаче пристигат резултатите от токсикологията, „в главата ми се задействаха тревожни звънци“. Снимка: Profimedia
„Почувствах вълна от паника“, спомня си Ногучи. Той знае, че липсата на тези тестове ще се превърне в огромен проблем, но като един от най-новите членове на екипа, няма силата да се противопостави на главния токсиколог. Остава безсилен.
„Не можех да се противопоставя на шефа си, нито на главния патолог. Бях просто стажант.“
Междувременно започват конспиративните теории: ЦРУ ли е убило Мерилин? Замесени ли са семейство Кенеди? Мафията? За да заглуши всички слухове, главният патолог Теодор Керпи свиква пресконференция: „Мерилин Монро е посегнала сама на себе си.“ Той подробно обяснява сложния ѝ психичен живот, множеството депресии, безсъние, предишни опити за самоубийство, когато тя се обажда за помощ навреме. „Този път моделът се е повторил, но е нямало кой да я спаси“, заключава Керпи.
Франк Синатра вярвал до края на живота си, че Мерилин Монро е била убита: Няколко дни след смъртта ѝ, един разговор го съсипал.
Снимка: Инстаграм
Това трябвало да е краят на историята, но съмненията не отшумели. Ногучи искал да изследва съдържанието на стомаха и органите след това, но токсикологът вече ги бил унищожил . Без тези анализи е невъзможно напълно да се изключи възможността Мерилин да е била отровена с инжекция, а не с хапчета. „Не можех да се противопоставя на шефа си или на главния патолог. Бях просто стажант“, признава Ногучи.
Дълго време го преследвал въпросът защо на него, най-младия и най-неопитен, му бил поверен случаят с най-известната жена в света? В по-късните десетилетия Ногучи става известен като водещ патолог на Холивуд и работи по случаите на Робърт Кенеди, Джон Белуши, Натали Ууд, Шарън Тейт... но през 1962 г. е просто новобранец с пробация.
Съмненията на Ногучи не изчезват дори след половин век
Писателят Джеймс Патерсън в книгата „Последните дни на Мерилин Монро“ дори открито се съмнява в мотивите: „Необичайно е, че именно най-неопитният е получил този случай, а не опитният главен патолог.“
Съмненията на Ногучи не изчезват дори след половин век . В продължение на десетилетия той се страхува дори, че може да бъде заподозрян в укриване на доказателства или съучастие. Той става толкова известен, че вдъхновява сериала „Quincy ME“ с Джак Клугман.
Снимка: Инстаграм
„Ногучи беше харизматичен, но често хаотичен и търсещ внимание... егото му, желанието му да бъде признат от целия свят, в крайна сметка му костваше кариерата“, пише Чой. Той губи работата си два пъти. Първия път през 1969 г., но я възстановява в съда, твърдейки, че е жертва на расизъм, и втория път през 1982 г. след противоречивото управление на случая със смъртта на Натали Ууд, когато е върнат на по-ниска позиция, и се пенсионира едва през 1999 г.
Снимка: Инстаграм
Днес, на 98-годишна възраст, той все още публикува научни статии и се надява да доживее до стогодишнината си.
