Черешова задушница е втората от трите Големи задушници през годината (първата е Месопустна задушница, която се празнува седмица преди Великия пост, а последната - Архангелова задушница, която отбелязваме в съботата преди Архангеловден).
Тя винаги се отбелязва в съботата преди Петдесетница, като една от най-значимите дати за почит към починалите в българската православна традиция. Тази година Черешова задушница се пада на 7 юни (събота).
Снимка: Dunavmost.com
Какво представлява Задушница?
Задушниците са специални дни, в които вярващите се молят за душите на починалите си близки.
Черешовата Задушница получава името си от плодовете, които зреят по това време и често се носят на гробовете – череши, ягоди, хляб, жито, вино, както и свещи и тамян. Според традицията това е денят, в който душите на покойниците се „връщат“ на земята, за да бъдат сред близките си и да получат утеха чрез молитви и милостиня.
Какви са обичаите на този ден?
- Посещение на гробовете: Рано сутрин хората отиват на гробищата, почистват гробовете, палят свещи и тамян, и украсяват с цветя.
- Раздаване за „Бог да прости“: Раздават се пакетчета с храна – най-често варено жито, хляб, сладкиши и плодове, както и напитки. Важно е всичко да бъде поднесено с уважение и молитва.
- Помен в храма: В църквите се отслужва специална заупокойна литургия, където се четат имената на починалите.
- Жито и вино: Вареното жито символизира възкресението на душата, а виното се лее върху гроба в знак на пречистване и благословия.
Традицията повелява денят да бъде прекаран смирено, с мисъл и почит към предците и към преходността на живота.
Снимка: SlivenPost
Какво не се прави на Задушница?
На този ден не се вършат тежки физически дейности, не се пере, не се чисти, не се весели. Мълчанието и почитта към паметта на починалите са водещи. Смята се също, че не трябва да се отказва милостиня – който подаде ръка на нуждаещ се в името на покойник, прави добро и за неговата душа.
Задушница не е ден на тъга, а ден на памет – на връзката между живите и мъртвите, която според православната вяра не се прекъсва. Всяка запалена свещ, всяко раздадено житце, всяка тиха молитва ни приближават до онези, които вече не са сред нас, но остават завинаги в сърцата ни.
Какво символизира Черешова задушница?
Черешовата задушница се нарича така, защото по това време на годината черешите вече са узрели и често се принасят на гроба на покойните като част от обредните дарове. Това е ден на смирение, молитва и спомен за онези, които вече не са сред нас.
Снимка: StolicaBG
Основните забрани, които не бива да пренебрегваме
1. Не се върши тежка физическа работа
Денят е отреден за покой, посещение на гробища и молитва. Извършването на тежка физическа или земеделска работа се счита за проява на неуважение към паметта на мъртвите.
2. Не се пере, не се чисти, не се шие
Според вярванията, тези дейности „пречат“ на душите на починалите да намерят покой. Особено шенето е натоварено със суеверие, че „зашиваш“ пътя на душата.
3. Не се слуша силна музика, не се празнува
Това не е ден за веселие, а за размисъл и духовно вглъбяване. Вярва се, че шумът прогонва душите, които в този ден са „пуснати“ от отвъдното да се срещнат със своите близки.
4. Не се излиза от гробището с пълни съдове
Това правило е особено почитано в селските райони. Всичко, което се носи на гроба — череши, хляб, вино и други дарове — трябва да бъде раздадено на хората в нужда. Връщането вкъщи с храна се възприема като „връщане на мъртвите“ у дома, което се счита за лоша поличба.
5. Не се оставят немити съдове
След като бъдат раздадени храните, съдовете трябва да се измият или оставят чисти на гроба. Това символизира уважение и завършеност на обреда.
Традиции, които допълват забраните
Много семейства палят свещи и кадят с тамян, като вярват, че така помагат на душите на починалите да намерят мир. Черешите, които се носят, не са само сезонен плод — те символизират сладкия спомен за онези, които сме изгубили.
Черешова задушница, която тази година е на 7 юни, не е просто ден от календара, а духовен мост между живите и починалите. Именно чрез спазването на забраните и традициите показваме уважението си към тяхната памет и силата на българския обреден календар.
