18 Септември 2016
95406
Източник: Блиц
Още миналия век, когато Анахид Цонева бе първа красавица в Националната телевизия и тръгнаха да се развеждат с Коста Цонев, се понесе слухът, че родът Цоневи е преследван от проклятие. Всички прекрасни семейства, които се създават в рода, след време се превръщат в гнезда на раздори, изневери и тежки раздели.
Всичко започнало от прадядото на Деси Цонева
Харесал си той най-гиздавата мома в Красно село, поискал я за жена и вдигнали сватба.
А на другата сутрин върнал момичето по най-унизителния начин. Качил я на магаре с лице към опашката му и така преминал през целия път - през мегдана до дома на родителите й. Това означавало, че момата не е целомъдрена, непростим грях по онова време, края на осемнадесети век. В дома на момата всички били посрамени и покрусени. Тя била завинаги жигосана и презряна и нямала вече шанс да се омъжи. В ужасната си мъка и отчаяние отправила най-тежко проклятие: „Жените в рода Цоневи да бъдат изоставяни и мъжете им да умират преди тях”.
По-нататък дядото на Митко Цонев се оженил за една много скопосна жена, която му родила трима сина, от сутрин до вечер Мария работела и крепяла целия дом на ръцете си. Тримата братя - Иван, Васил и Коста, били луди глави, не ги свъртало и имали огромни амбиции да покоряват света. Майка им ги насърчавала от малки, перяла и чистела до блясък всичко в къщата им в “Овча купел” и те свикнали да се държат като принцове
- облечени от горе до долу в бели дрехи
Тримата братя са родени през четири години.
Най-големият син Иван една вечер както бил тръгнал на разходка, облечен както подобава в бяла риза и къси бели панталони, решил, че е най-добре да замине веднага за пристанището във Варна. В трюма на един кораб той успял да се добере до Германия, където веднага се заел с най-тежка работа, сменил много професии, но твърдо бил решил да стане студент. Записал се да учи архитектура в университета в Дрезден. Работел и учел едновременно. Когато започнали тежки бомбардировки, решил че и от Германия трябва да се маха. Първо отива във Виена. Иска да се прибере в България, но му казват, че ако се прибере, щом е учил в Германия, нищо добро не го чака... Взел първия кораб и тръгнал за Австралия. Там използвал наученото от Дрезден и се захванал със строителни ремонти. След войната хората започват широко строителство и той успява да направи собствено архитектурно бюро, инвестира в жилищни сгради. Братята му Васил и Коста се надявали, че все някой ден ще срещнат замогналия се брат. Иван най-напред бил женен за австралийка, но бракът не продължил дълго. Родили му се две момчета. Когато пристига в България, предизвиква сензация. Паркира нов ролс-ройс пред хотел „София”. Мълвата се разнася за часове и тълпи от софиянци отиват да гледат невижданото дотогава чудо в София.
Следващите години решава да се задоми за българка. На един пролетен бал на телевизията през 1972 година той си харесва веднага булка и отива при нея направо с предложение за женитба. Но тя се оказва току-що
омъжена за известен софийски ерген
Няколко месеца по-късно той се жени за българка, която му ражда момиче Мая.
Родът задружно ходели на море още по времето на соца. През 60-те милионерът Иван започнал редовно да си идва в България
Вторият брат, писателят хуморист Васил Цонев, на когото всички викат Дон Базилио, е сред бохемата на София. Той е женен за художничката Маня от богат род. Маня е била ученичка на Илия Бешков в Художествената академия, но така и не се изявява като художничка, погълната от семейството. Имат две дъщери - Мария и Ирина. Разликата им е голяма и Мария отглеждала през повечето време сестричето си. “Майка ми и баща ми непрекъснато бяха по купони, прибираха се в малките часове и аз трябваше да съм отговорна за Иринчето.” В една артистична къща наистина е трудно да бъдеш дете, но тогава все пак беше социализъм и децата ходеха с ключовете от къщите на врата си.
Днес дъщерята на Васил Цонев, Мария – известна кинокритичка, режисьорка и журналистка, почти не излиза от къщи. Не й достигат точки за пенсия и при всяко позвъняване с дъщеря й Катя, която следва микробиология, изпадат в паника заради битовите сметки.
Прякорът на Васил Цонев е Дон Базилио
още от детството му в „Овча купел”. Затова като започва да публикува фейлетони, в началото той се подписва така.
Васил Цонев не пропуска купон, той е веселякът на всяка компания, приготовлява софри за приятелите си или за компанията, където и да се намира. Ако някой първи му посегне, той се защитава с агресия.
Разказват се и истории за жените, които са били на пътя му, опитали и ласките му, и гнева му. Но докрай си остава женен и влюбен в Маня въпреки постоянните разправии помежду им.
Иван Славков винаги го оневинявал, че когато се скарва в компания, всичката му агресия е заради неговата ранимост. Иначе той най-често е веселият добряк, готов да лови риби, да пече миди по цял ден на морето, стига да има тумба приятели наоколо. Смята за свой дълг да забавлява хората. В един от книжните форуми на интернет има трогателно послание на млад човек – търси книги от Васил Цонев с определението: “един не много известен писател”.
Ех, ако знаеше младото поколение, че по соцвремето Васил Цонев беше не само много известен, но и център на внимание с неговите импровизации по баловете на Художествената академия, където пееше неподражаемо с гласа на Сачмо - Луис Армстронг, когато правеше литературни четения, когато танцуваше рок и каквото друго поиска. Може би бе толкова артист, колкото и брат му Коста Цонев. Пишеше книга след книга, сценарии, играеше във филми.
По соцвремето трима души се движеха с велосипеди по софийските улици – художникът Данаил Игнатов, писателят Васил Цонев и мореплавателят Дончо Папазов. За Васил Цонев най-важното беше да е облечен в бяло. Любимият му цвят. Затова и една от книгите му се нарича “Обличай се красиво в дъжда”.
Малко хора знаят, че Васил отива с 40 градуса температура по царско време, за да се яви на изпити във Военното училище. Имал е голям мерак за самолети. Военното училище е завършил като летец-изтребител. През 50-те години следва във Висшия институт по архитектура и строителство и оттам заминава на работа в Димитровград, наричан по онова строително време “града на младостта”.
Съвременниците му го помнят и от редакцията на вестник “Стършел”. Обръщал се с добродушна снизходителност към по-младите, вечно разказвал небивали случки и приключения, за които никой не разбирал истина ли са или ги измисля.
Често го привикват по високите етажи заради негови публикации, но и там успява да излезе от положението с някой каламбур или виц... Една от книгите му затова се и нарича “Усмихни се, усмихни се!”. Каквото получава като хонорар, а тиражите по соцвремето са достатъчно големи, черпи поред, както и неуморимо организира купони. Кой ти е мислил тогава, че ще дойде време, когато няма да съществува вече професия писател?! Камо ли да преживяваш от писане на книги.
А Цонев пише непрестанно. Дъщеря му Мария си спомня, че в това отношение той е имал свиреп режим, военна дисциплина.
Ставал рано сутрин, първо тичал, къпел се с леденостуден душ, навик от Военното училище, обличал се с чиста бяла риза и захващал да пише.
Пишел бързо и после целият ден му оставал да прави каквото си иска и да се среща с когото си иска. Писателят е отпечатал 2500 хумористични разказа, фейлетони, има 25 анимационни филма, 20 радиопиеси и шест игрални филма.
Когато
Иван Славков го взима на работа в телевизията
беше излязъл вицът за семейство Цоневи: Сценарият е на Васил Цонев, в главната роля играе брат му Коста, а Анахид Цонева пък чете новините.
По-късно към дружния тандем се присъединява синът на Коста Цонев – юрист и журналист, Димитър Цонев, а малко по-късно и по-малката дъщеря на Васил Цонев – Ирина, която става репортер в Новините. Ирина вероятно е наследила много от баща си, защото като него обича да готви за приятелите си и е върла купонджийка.
Коста Цонев смятал, че е бил урочасан, до 80-те си години не е боледувал сериозно
Третият брат Коста Цонев е прочутият актьор чиито деца са Митко и Теодора.
Бащата на Иван, Васил и Коста умира съвсем млад. По това време най-малкият му син, бъдещият актьор Коста Цонев, е бил само на 14 години. Майка им живее като вдовица до 80-годишна възраст.
Всички момичета от рода Цоневи биват изоставяни от мъжете си. От Мария, голямата дъщеря на Васил Цонев, през Теодора, дъщерята на Коста Цонев, до Деси, внучката му. Единствено Ирина Цонева прави изключение. А всички мъже от рода Цоневи оставят жените си вдовици.
Телевизионният оператор Мартин Велчев:
Митко Цонев сядаше на тротоара да пуши с нас дори да е с панталон на „Армани”
Телевизионният оператор Мартин Велчев е работил в последните две години в екипа на Митко Цонев за предаването „Още от деня” по БНТ като асистент на главния оператор Емил Дюлгеров.
- Говореше ли нещо във вида на Цонев, че не е добре?
- Не, нищо не говореше. Последната седмица, преди да излезе в отпуск, Митко Цонев беше настинал. Всички в екипа знаехме, че е болен, но той си водеше предаванията без никой да разбере за настинката му.
- Как се работеше с него?
- Митко е набор на телевизията. Тя е на 56 години, колкото са неговите.
С Митко се работеше лесно. Отношението му към всички от екипа беше на човек, който те цени. Дали си оператор, дали си осветител или си режисьор на пулта, той ще ти отдели време, ще ти обърне внимание, ще размени дума с теб. Така всеки от екипа - до момчето, което носи чашата с вода за гостите, чувстваше, че има принос за предаването. Затова и всички го обичахме, стараехме се за него.
Колко пъти е идвал с нас да изпушим по цигара, да чуе мнението ни. Може да е с панталон на „Армани”, но няма да се замисли да седне до нас направо на тротоара пред телевизията.
- Държеше ли да го снимат от определен ракурс? Чувала съм как водещи искат да ги дават в кадър само анфас или само от ляв полуанфас?
- Не се е случвало. Митко беше усвоил доста неща от баща си. Като оператор съм виждал как баща му заставаше винаги в най-добрата светлина. Разбираше силата на светлината. И Митко разбираше от осветление, което е много важно в студиото. Той бе наследил от баща си и дисциплината. Да е отговорен. Не съм видял баща му да отсъства никога от заседанията в Народното събрание дори и да е празна залата.
- Какво ви правеше най-силно впечатление в Митко Цонев?
- Правеше ми впечатление, че никога не казва „аз”, а казва „ние”. Ние ще направим това, ние ще поканим еди-кого си... Добротата му бе пословична. Често ми напомняше за това как Славков работеше с хората край себе си. Никого не пренебрегваше, контактен, диалогичен. Ако събеседникът му е на друго мнение, няма да го прекъсне да налага своето мнение. Бяха му смешни колегите, който се правят на шефове или искат подчинените им да ги е страх от тях.
Много важно бе, че при него имаше приемственост. Ценеше старите кадри, имаше респект към големите водещи – Кеворкян, Тома Томов, Николай Конакчиев, Сашо Бешков... Стремеше се да е абсолютно подготвен по темите, които ще обсъжда със своите гости.
Кеворк беше за него голям авторитет. И двамата са юристи, и двамата арменци, и двамата зодия Дева. И двамата перфекционисти.
За мен лично разликата между тях е, че Кеворк се стреми да е повече прокурор в предаванията си, докато Митко Цонев искаше да е адвокат на събеседниците си.
Преди 14 години, когато Цонев се кандидатира за директор на Телевизията, но го отрязаха, много е искал да върне театралните постановки, да има редакция „Театър”. Да се излъчва заснетото от Златния фонд на Националната телевизия. Казваше: Имаме постановки – бисери. Трябва да се показват! Ценеше Вили Цанков, Леон Даниел, Павел Павлов, Хачо Бояджиев, Младен Младенов, Орфей Цоков. Може би покрай баща си беше много привързан към театъра, артистите, режисьорите.
За себе си не говореше. А беше направил десетки документални филми. Лично за мен трилогията му „Професия полицай” - за това как действа ФБР, е на световно професионално ниво.
Притежаваше много рядкото качество за телевизионен журналист: Умееше да слуша, да чува какво казват събеседниците му. Нямаше начин да прекъсне говорещия насред изречението, защото си е наумил своя въпрос. Да иска да изтъкне колко много лично той знае, каквито водещи има достатъчно. Подготвяше се къртовски по темите, с които ще разговаря със събеседниците си. Не бързаше да си зададе въпроса, защото от онова, което му казва гостът, може да се появи нещо по-интересно за питане. Мнението на госта можеше да е противоположно на неговото, но именно това е разговор, а не игра на въпроси и отговори. Той питаше не за да получи потвърждение на своето мнение, а за да чуем ние, зрителите, мнението на госта. Когато редакторите нещо му казваха в слушалките, той реагираше съвсем непринудено: „Казват ми да ви питам...”
- Как реагираше на студийни изненади?
- Един път се случи токов удар в студиото. Веднага овладя положението с малко хумор. При него атмосферата в студиото никога не беше напрегната. Овладяваше я със своята подготвеност, със своето изключително спокойствие. Аз не съм виждал по-спокоен водещ в годините, в които съм работил в телевизията.
Лично на мен ми е казвал, че Огнян Герджиков му е бил преподавател. Възхищаваше му се, учил се е от него и на това, както да излиза от положение с хумор.
- Той бе говорител на правителството на Симеон Сакскобургготски. Споделял ли е нещо за периода там?
- Митко имаше много високо мнение за Сакскобургготски като политик и дипломат. Смяташе, че е дошъл в най-тежък период, когато всички бяха настръхнали едни срещу други в крайно изострени политически борби и благодарение на него се внесе спокойствие в държавата ни. Внесе се баланс и сдържаност - много важни за политиката. Смяташе, че като министър-председател е останал недооценен с важното си присъствие в живота на страната. И Митко Цонев като царя беше привърженик на разбирателството, на обединяването, а не на разделението.
- Говорехте ли за политика извън служебната ви заетост?
- Един път каза нещо, което не ми излиза от главата, толкова е образно. Каза ми: „Знаеш ли, България е като образа на Тинка от филма „Хотел „Централ” на Веско Бранев. Ако не помните филма, вижте го в интернет и ще разберете какво е искал да каже.
- Държеше ли на модата, на облеклото?
- Беше елегантен, без да е фрапантен. Носеше се с една артистична елегантност. И как другояче да е, след като си син на българския Хъмфри Богарт и на хубавата Анахид?
Подготви: Савка ЧОЛАКОВА
По-нататък дядото на Митко Цонев се оженил за една много скопосна жена, която му родила трима сина, от сутрин до вечер Мария работела и крепяла целия дом на ръцете си. Тримата братя - Иван, Васил и Коста, били луди глави, не ги свъртало и имали огромни амбиции да покоряват света. Майка им ги насърчавала от малки, перяла и чистела до блясък всичко в къщата им в “Овча купел” и те свикнали да се държат като принцове
- облечени от горе до долу в бели дрехи
Тримата братя са родени през четири години.
Най-големият син Иван една вечер както бил тръгнал на разходка, облечен както подобава в бяла риза и къси бели панталони, решил, че е най-добре да замине веднага за пристанището във Варна. В трюма на един кораб той успял да се добере до Германия, където веднага се заел с най-тежка работа, сменил много професии, но твърдо бил решил да стане студент. Записал се да учи архитектура в университета в Дрезден. Работел и учел едновременно. Когато започнали тежки бомбардировки, решил че и от Германия трябва да се маха. Първо отива във Виена. Иска да се прибере в България, но му казват, че ако се прибере, щом е учил в Германия, нищо добро не го чака... Взел първия кораб и тръгнал за Австралия. Там използвал наученото от Дрезден и се захванал със строителни ремонти. След войната хората започват широко строителство и той успява да направи собствено архитектурно бюро, инвестира в жилищни сгради. Братята му Васил и Коста се надявали, че все някой ден ще срещнат замогналия се брат. Иван най-напред бил женен за австралийка, но бракът не продължил дълго. Родили му се две момчета. Когато пристига в България, предизвиква сензация. Паркира нов ролс-ройс пред хотел „София”. Мълвата се разнася за часове и тълпи от софиянци отиват да гледат невижданото дотогава чудо в София.
Следващите години решава да се задоми за българка. На един пролетен бал на телевизията през 1972 година той си харесва веднага булка и отива при нея направо с предложение за женитба. Но тя се оказва току-що
омъжена за известен софийски ерген
Няколко месеца по-късно той се жени за българка, която му ражда момиче Мая.
Родът задружно ходели на море още по времето на соца. През 60-те милионерът Иван започнал редовно да си идва в България
Вторият брат, писателят хуморист Васил Цонев, на когото всички викат Дон Базилио, е сред бохемата на София. Той е женен за художничката Маня от богат род. Маня е била ученичка на Илия Бешков в Художествената академия, но така и не се изявява като художничка, погълната от семейството. Имат две дъщери - Мария и Ирина. Разликата им е голяма и Мария отглеждала през повечето време сестричето си. “Майка ми и баща ми непрекъснато бяха по купони, прибираха се в малките часове и аз трябваше да съм отговорна за Иринчето.” В една артистична къща наистина е трудно да бъдеш дете, но тогава все пак беше социализъм и децата ходеха с ключовете от къщите на врата си.
Днес дъщерята на Васил Цонев, Мария – известна кинокритичка, режисьорка и журналистка, почти не излиза от къщи. Не й достигат точки за пенсия и при всяко позвъняване с дъщеря й Катя, която следва микробиология, изпадат в паника заради битовите сметки.
Прякорът на Васил Цонев е Дон Базилио
още от детството му в „Овча купел”. Затова като започва да публикува фейлетони, в началото той се подписва така.
Васил Цонев не пропуска купон, той е веселякът на всяка компания, приготовлява софри за приятелите си или за компанията, където и да се намира. Ако някой първи му посегне, той се защитава с агресия.
Разказват се и истории за жените, които са били на пътя му, опитали и ласките му, и гнева му. Но докрай си остава женен и влюбен в Маня въпреки постоянните разправии помежду им.
Иван Славков винаги го оневинявал, че когато се скарва в компания, всичката му агресия е заради неговата ранимост. Иначе той най-често е веселият добряк, готов да лови риби, да пече миди по цял ден на морето, стига да има тумба приятели наоколо. Смята за свой дълг да забавлява хората. В един от книжните форуми на интернет има трогателно послание на млад човек – търси книги от Васил Цонев с определението: “един не много известен писател”.
Ех, ако знаеше младото поколение, че по соцвремето Васил Цонев беше не само много известен, но и център на внимание с неговите импровизации по баловете на Художествената академия, където пееше неподражаемо с гласа на Сачмо - Луис Армстронг, когато правеше литературни четения, когато танцуваше рок и каквото друго поиска. Може би бе толкова артист, колкото и брат му Коста Цонев. Пишеше книга след книга, сценарии, играеше във филми.
По соцвремето трима души се движеха с велосипеди по софийските улици – художникът Данаил Игнатов, писателят Васил Цонев и мореплавателят Дончо Папазов. За Васил Цонев най-важното беше да е облечен в бяло. Любимият му цвят. Затова и една от книгите му се нарича “Обличай се красиво в дъжда”.
Малко хора знаят, че Васил отива с 40 градуса температура по царско време, за да се яви на изпити във Военното училище. Имал е голям мерак за самолети. Военното училище е завършил като летец-изтребител. През 50-те години следва във Висшия институт по архитектура и строителство и оттам заминава на работа в Димитровград, наричан по онова строително време “града на младостта”.
Съвременниците му го помнят и от редакцията на вестник “Стършел”. Обръщал се с добродушна снизходителност към по-младите, вечно разказвал небивали случки и приключения, за които никой не разбирал истина ли са или ги измисля.
Често го привикват по високите етажи заради негови публикации, но и там успява да излезе от положението с някой каламбур или виц... Една от книгите му затова се и нарича “Усмихни се, усмихни се!”. Каквото получава като хонорар, а тиражите по соцвремето са достатъчно големи, черпи поред, както и неуморимо организира купони. Кой ти е мислил тогава, че ще дойде време, когато няма да съществува вече професия писател?! Камо ли да преживяваш от писане на книги.
А Цонев пише непрестанно. Дъщеря му Мария си спомня, че в това отношение той е имал свиреп режим, военна дисциплина.
Ставал рано сутрин, първо тичал, къпел се с леденостуден душ, навик от Военното училище, обличал се с чиста бяла риза и захващал да пише.
Пишел бързо и после целият ден му оставал да прави каквото си иска и да се среща с когото си иска. Писателят е отпечатал 2500 хумористични разказа, фейлетони, има 25 анимационни филма, 20 радиопиеси и шест игрални филма.
Когато
Иван Славков го взима на работа в телевизията
беше излязъл вицът за семейство Цоневи: Сценарият е на Васил Цонев, в главната роля играе брат му Коста, а Анахид Цонева пък чете новините.
По-късно към дружния тандем се присъединява синът на Коста Цонев – юрист и журналист, Димитър Цонев, а малко по-късно и по-малката дъщеря на Васил Цонев – Ирина, която става репортер в Новините. Ирина вероятно е наследила много от баща си, защото като него обича да готви за приятелите си и е върла купонджийка.
Коста Цонев смятал, че е бил урочасан, до 80-те си години не е боледувал сериозно
Третият брат Коста Цонев е прочутият актьор чиито деца са Митко и Теодора.
Бащата на Иван, Васил и Коста умира съвсем млад. По това време най-малкият му син, бъдещият актьор Коста Цонев, е бил само на 14 години. Майка им живее като вдовица до 80-годишна възраст.
Всички момичета от рода Цоневи биват изоставяни от мъжете си. От Мария, голямата дъщеря на Васил Цонев, през Теодора, дъщерята на Коста Цонев, до Деси, внучката му. Единствено Ирина Цонева прави изключение. А всички мъже от рода Цоневи оставят жените си вдовици.
Телевизионният оператор Мартин Велчев:
Митко Цонев сядаше на тротоара да пуши с нас дори да е с панталон на „Армани”
Телевизионният оператор Мартин Велчев е работил в последните две години в екипа на Митко Цонев за предаването „Още от деня” по БНТ като асистент на главния оператор Емил Дюлгеров.
- Говореше ли нещо във вида на Цонев, че не е добре?
- Не, нищо не говореше. Последната седмица, преди да излезе в отпуск, Митко Цонев беше настинал. Всички в екипа знаехме, че е болен, но той си водеше предаванията без никой да разбере за настинката му.
- Как се работеше с него?
- Митко е набор на телевизията. Тя е на 56 години, колкото са неговите.
С Митко се работеше лесно. Отношението му към всички от екипа беше на човек, който те цени. Дали си оператор, дали си осветител или си режисьор на пулта, той ще ти отдели време, ще ти обърне внимание, ще размени дума с теб. Така всеки от екипа - до момчето, което носи чашата с вода за гостите, чувстваше, че има принос за предаването. Затова и всички го обичахме, стараехме се за него.
Колко пъти е идвал с нас да изпушим по цигара, да чуе мнението ни. Може да е с панталон на „Армани”, но няма да се замисли да седне до нас направо на тротоара пред телевизията.
- Държеше ли да го снимат от определен ракурс? Чувала съм как водещи искат да ги дават в кадър само анфас или само от ляв полуанфас?
- Не се е случвало. Митко беше усвоил доста неща от баща си. Като оператор съм виждал как баща му заставаше винаги в най-добрата светлина. Разбираше силата на светлината. И Митко разбираше от осветление, което е много важно в студиото. Той бе наследил от баща си и дисциплината. Да е отговорен. Не съм видял баща му да отсъства никога от заседанията в Народното събрание дори и да е празна залата.
- Какво ви правеше най-силно впечатление в Митко Цонев?
- Правеше ми впечатление, че никога не казва „аз”, а казва „ние”. Ние ще направим това, ние ще поканим еди-кого си... Добротата му бе пословична. Често ми напомняше за това как Славков работеше с хората край себе си. Никого не пренебрегваше, контактен, диалогичен. Ако събеседникът му е на друго мнение, няма да го прекъсне да налага своето мнение. Бяха му смешни колегите, който се правят на шефове или искат подчинените им да ги е страх от тях.
Много важно бе, че при него имаше приемственост. Ценеше старите кадри, имаше респект към големите водещи – Кеворкян, Тома Томов, Николай Конакчиев, Сашо Бешков... Стремеше се да е абсолютно подготвен по темите, които ще обсъжда със своите гости.
Кеворк беше за него голям авторитет. И двамата са юристи, и двамата арменци, и двамата зодия Дева. И двамата перфекционисти.
За мен лично разликата между тях е, че Кеворк се стреми да е повече прокурор в предаванията си, докато Митко Цонев искаше да е адвокат на събеседниците си.
Преди 14 години, когато Цонев се кандидатира за директор на Телевизията, но го отрязаха, много е искал да върне театралните постановки, да има редакция „Театър”. Да се излъчва заснетото от Златния фонд на Националната телевизия. Казваше: Имаме постановки – бисери. Трябва да се показват! Ценеше Вили Цанков, Леон Даниел, Павел Павлов, Хачо Бояджиев, Младен Младенов, Орфей Цоков. Може би покрай баща си беше много привързан към театъра, артистите, режисьорите.
За себе си не говореше. А беше направил десетки документални филми. Лично за мен трилогията му „Професия полицай” - за това как действа ФБР, е на световно професионално ниво.
Притежаваше много рядкото качество за телевизионен журналист: Умееше да слуша, да чува какво казват събеседниците му. Нямаше начин да прекъсне говорещия насред изречението, защото си е наумил своя въпрос. Да иска да изтъкне колко много лично той знае, каквито водещи има достатъчно. Подготвяше се къртовски по темите, с които ще разговаря със събеседниците си. Не бързаше да си зададе въпроса, защото от онова, което му казва гостът, може да се появи нещо по-интересно за питане. Мнението на госта можеше да е противоположно на неговото, но именно това е разговор, а не игра на въпроси и отговори. Той питаше не за да получи потвърждение на своето мнение, а за да чуем ние, зрителите, мнението на госта. Когато редакторите нещо му казваха в слушалките, той реагираше съвсем непринудено: „Казват ми да ви питам...”
- Как реагираше на студийни изненади?
- Един път се случи токов удар в студиото. Веднага овладя положението с малко хумор. При него атмосферата в студиото никога не беше напрегната. Овладяваше я със своята подготвеност, със своето изключително спокойствие. Аз не съм виждал по-спокоен водещ в годините, в които съм работил в телевизията.
Лично на мен ми е казвал, че Огнян Герджиков му е бил преподавател. Възхищаваше му се, учил се е от него и на това, както да излиза от положение с хумор.
- Той бе говорител на правителството на Симеон Сакскобургготски. Споделял ли е нещо за периода там?
- Митко имаше много високо мнение за Сакскобургготски като политик и дипломат. Смяташе, че е дошъл в най-тежък период, когато всички бяха настръхнали едни срещу други в крайно изострени политически борби и благодарение на него се внесе спокойствие в държавата ни. Внесе се баланс и сдържаност - много важни за политиката. Смяташе, че като министър-председател е останал недооценен с важното си присъствие в живота на страната. И Митко Цонев като царя беше привърженик на разбирателството, на обединяването, а не на разделението.
- Говорехте ли за политика извън служебната ви заетост?
- Един път каза нещо, което не ми излиза от главата, толкова е образно. Каза ми: „Знаеш ли, България е като образа на Тинка от филма „Хотел „Централ” на Веско Бранев. Ако не помните филма, вижте го в интернет и ще разберете какво е искал да каже.
- Държеше ли на модата, на облеклото?
- Беше елегантен, без да е фрапантен. Носеше се с една артистична елегантност. И как другояче да е, след като си син на българския Хъмфри Богарт и на хубавата Анахид?
Подготви: Савка ЧОЛАКОВА
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
