рапезата за Бъдни вечер е символична. Тя пресъздава магията за плодородие и за сполука, коментира Росица Топалова от Етнографската експозиция на РИМ- Бургас, цитирана от "Фокус".
Чесънът предпазва от зло и болести, медът е послание за сладък живот, слагат се дрянови клонки. Дрянът, орехите и бръшлянът са за здраве. Медът, пепелта и тамянът са лек за различни болести. Всички варива –ориз, боб и др. е символ на плодородие и изобилие. Нареждат се постни ястия. Задължително са нечетен брой- 7,9,11. Могат да бъдат сарми от кисело зеле, пълнени чушки, тиквеник.
Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Слага се и стара сребърна пара, за да е имотна годината. Обредните хлябове, според традицията, са три вида: първият е посветен на самия празник. Това е голям кръгъл хляб с украса от тесто. Вторият е посветен на стопанството, на труда на селянина. Той е с много богата и разнообразна украса.
Третият хляб е предназначен за коледарите. Той е с форма на превит кравай. Вечерята се прекадява от най-възрастния в семейството. В Бургаския край интересното е това, че за етнографската група „загорци” това е първата кадена вечеря, а в останалите две групи: „рупци” и „тронки” това е втората кадена вечеря, защото първата е на Никулден. Вечерта огънят не трябва да загасва, защото е свързан с раждането на Иисус Христос през тази нощ.
В огнището гори Бъдника- крушово или дъбово дърво. Той символизира световното дърво. Ролята му е да свързва небето и земята , да подрежда света. Бъдникът не бива да изгаря целият. Той се гаси и се слага над вратата, защото от него има магическа, целебна и предсказателна сила. Хората садят да вечерят рано, за да узреят рано житата. По време на яденето не се става. Може да става само стопанинът, но той ходи преведен, за да се превият и житата. Всичко е предназначено, за да предизвика плодородие.
