11 Октомври 2023
4555
Шарън Стоун казва, че вече се чувства много по-спокойно да говори публично за инцидента, който ѝ се случва преди повече от 20 години, заради който за малко не умира.
През 2001 година на актрисата е даден 1% шанс за живот, след като спукана гръбначна артерия кърви в мозъка ѝ в продължение на девет дни. По това време тя е на 43 години и процъфтява както в професионален, така и в личен план. Пет години по-рано получава първата си номинация за "Оскар“ за играта си във филма "Казино“.
Месеци след инцидента пък осиновява сина си Роан, който сега е на 23 години, с тогавашния си съпруг Филип Бронщайн. Оттогава Стоун осинови още две деца – синовете Леърд и Куин, които са съответно на 18 и 17 години.
"За дълъг период от време исках да се преструвам, че съм добре. Имам нужда от осем часа непробуден сън, за да може лекарствата ми за мозъка да подействат и да нямам гърчове. Така че вече съм инвалид и затова не получавам толкова много оферти. Това са нещата, с които трябва да се справям през последните 22 години и сега говоря открито за тях“, казва Стоун.
След инцидента актрисата преминава през труден период – бракът ѝ се разпада, след като с Бронсън се развеждат през 2004 година, а след това и от Холивуд спират да ѝ се обаждат. Спомняйки си възстановителния си процес, Стоун казва, че е заеквала в началото и не е виждала добре. Също така е имала проблеми с паметта за дълъг период от време.
"Загубих всичко. Загубих парите си. Загубих попечителство над детето си. Загубих кариерата си. Загубих всички онези неща, които чувстваш, че определят идентичността и живота ти“, казва тя. Допълва, че всъщност част от загубите така и не успява да си върне. Въпреки че преминава този труден период, Стоун достига до точката, в която се примирява със ситуацията и разбира, че фактът, че е тук и е жива, е напълно достатъчен.
Запитана как е събрала смелостта да сподели историята си, актрисата обяснява, че идва от много разбито семейство и е израснала с вярата, че трябва да се грижи за всички останали, а себе си да постави на последно място. Отнело ѝ доста време, за да разбере, че има собствен живот, за който трябва да се грижи, а не да оправя този на другите, да приеме, че е напълно нормално да се нуждае от помощ, да разбере, че инвалидността ѝ не я прави по-малко значима.
"Чувствам се горда от себе си и от моите постижения – от собственото си оцеляване до това да помагам на другите да оцеляват“, казва тя.
Днес Стоун е част от борда на Неврологичната фондация Barrow, която подкрепя медицинския институт, ръководен от мозъчния ѝ хирург д-р Майкъл Лотън в Аризона, и е домакин на годишното събиране на средства Neuro Night на 27 октомври. Според нейния уебсайт, мисията на фондацията е "спасяване на човешки животи чрез иновативно лечение, новаторски, лечебни изследвания и обучение на следващото поколение от водещи световни невроклиницисти“.
Относно Стоун и нейното възстановяване, д-р Лотън казва, че актрисата е вдъхновение за всеки, който страда от нещо неврологично. От своя страна, тя е категорична, че лекарят е спасил живота ѝ, разказва Dnes.
"За дълъг период от време исках да се преструвам, че съм добре. Имам нужда от осем часа непробуден сън, за да може лекарствата ми за мозъка да подействат и да нямам гърчове. Така че вече съм инвалид и затова не получавам толкова много оферти. Това са нещата, с които трябва да се справям през последните 22 години и сега говоря открито за тях“, казва Стоун.
След инцидента актрисата преминава през труден период – бракът ѝ се разпада, след като с Бронсън се развеждат през 2004 година, а след това и от Холивуд спират да ѝ се обаждат. Спомняйки си възстановителния си процес, Стоун казва, че е заеквала в началото и не е виждала добре. Също така е имала проблеми с паметта за дълъг период от време.
"Загубих всичко. Загубих парите си. Загубих попечителство над детето си. Загубих кариерата си. Загубих всички онези неща, които чувстваш, че определят идентичността и живота ти“, казва тя. Допълва, че всъщност част от загубите така и не успява да си върне. Въпреки че преминава този труден период, Стоун достига до точката, в която се примирява със ситуацията и разбира, че фактът, че е тук и е жива, е напълно достатъчен.
Запитана как е събрала смелостта да сподели историята си, актрисата обяснява, че идва от много разбито семейство и е израснала с вярата, че трябва да се грижи за всички останали, а себе си да постави на последно място. Отнело ѝ доста време, за да разбере, че има собствен живот, за който трябва да се грижи, а не да оправя този на другите, да приеме, че е напълно нормално да се нуждае от помощ, да разбере, че инвалидността ѝ не я прави по-малко значима.
"Чувствам се горда от себе си и от моите постижения – от собственото си оцеляване до това да помагам на другите да оцеляват“, казва тя.
Днес Стоун е част от борда на Неврологичната фондация Barrow, която подкрепя медицинския институт, ръководен от мозъчния ѝ хирург д-р Майкъл Лотън в Аризона, и е домакин на годишното събиране на средства Neuro Night на 27 октомври. Според нейния уебсайт, мисията на фондацията е "спасяване на човешки животи чрез иновативно лечение, новаторски, лечебни изследвания и обучение на следващото поколение от водещи световни невроклиницисти“.
Относно Стоун и нейното възстановяване, д-р Лотън казва, че актрисата е вдъхновение за всеки, който страда от нещо неврологично. От своя страна, тя е категорична, че лекарят е спасил живота ѝ, разказва Dnes.
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
