Историята на Картър осветлява колко трудно понякога може да бъде да се намери баланс между задълженията към родителите и отговорностите в собственото семейство. Това, което в началото изглеждаше като просто решение, скоро се превърна в истинска емоционална буря, оставяйки го с чувство на съмнение, вина и объркване, пише Metropolitan.si.
„Казвам се Картър, на 34 години съм и чувствам, че светът ми се е обърнал с главата надолу.
Той чувстваше, че е негов дълг
В продължение на години Картър изпращал почти половината от заплатата си на родителите си, Лорейн и Виктор.
„Убедих се, че това е мой дълг като техен единствен син . Мислех, че е любов, или поне това, което любовта трябва да бъде“, обяснява той.
Всичко се промени, когато той и съпругата му Селена очакваха второто си дете . Те вече имаха малко дете и разходите се трупаха бързо: плащания по ипотека, наем, медицински прегледи.
„Стана непоносимо. Просто вече не можех да издържам и двете семейства – моето и това на родителите ми.“
Картър трябваше да събере смелост да каже истината на родителите си : „Имаме ограничен бюджет. Ще трябва да се оправяте сами известно време.“
„Те вече не ни смятат за семейство“
Реакцията им, казва той, в началото била спокойна, те просто кимнали с глава. Картър почувствал облекчение, но то продължило само един ден. На следващата сутрин се прибрал у дома и заварил жена си обляна в сълзи.
Селена му каза, че майка му ѝ се е обадила.
„Съпругът ти е изстинал. Изоставил е кръвта си. Ако спре да ни помага, не ни смятай повече за част от семейството“, каза ѝ тя.
Картър беше шокиран. Преди дори да си поеме дъх, получи съобщение от баща си: „Ако ни напуснеш сега, не се появявай, когато животът те съсипе.“
„Когато прочетох това, се почувствах сякаш някой ме намушка в сърцето“, казва Картър.
Натиск от всички страни
Родителите не спряли дотук. Те се обадили на роднини и разпространили историята, че Картър е егоист и неблагодарен. Леля му му изпратила съобщение: „Родителите ти са се отказали от всичко заради теб, и така ли им се отплащаш?“
В един миг Картър почувства сякаш целият свят се е обърнал срещу него. Но Селена остана непоколебима.
„Ако не поставиш граница сега, никога няма да бъдем свободни. Децата ни ще страдат, защото ще се страхуваш твърде много да кажеш „не““, каза му тя.
Картър разбира нейната гледна точка, но признава, че всеки път, когато чуе думите на родителите си, се чувства виновен.
„Гласовете им са изпълнени с разочарование и чувство за предателство. Не мога да понеса мисълта да им обърна гръб“, признава той.
Картър сега е в капан между два свята: семейството, в което е роден, което очаква от него безусловна подкрепа, и семейството, което е създал, което трябва да защити и да му осигури сигурно бъдеще.
„Не се чувствам като победител. Чувствам се разкъсан“, казва той.
„Жесток ли съм или просто съм пораснал?“
Картър се чуди дали решението му е егоистично: „Жесток ли съм, че отстъпвам? Или това е просто стъпка, която трябва да предприема, за да порасна най-накрая и да защитя жена си и децата си?“
Неговата история е класически пример за болезнената граница между дълга към родителите и дълга към собственото семейство и напомняне, че понякога точно тези, които обичаме най-много, са тези, които ни нараняват най-много.
