Днес отношението към четиридесетгодишните жени се е променило. От една страна, те постоянно се срамуват от промените, свързани с възрастта. В крайна сметка съвременните постижения в козметологията и пластичната хирургия, с достатъчно средства и много свободно време, позволяват на 40-годишните да изглеждат почти като 20-годишни. Такива примери има и те сякаш ни укоряват от необятността на Интернет. От друга страна, основното послание „четиридесет е границата, след която е късно“ продължава да притиска жените, изнервяйки ги. "Ами ако наистина няма какво да прави една жена след тази възраст, освен да се грижи за мушкато и четиридесет котки?" - въпрос, който много съвременни дами си задават.
Почти всеки интернет портал предлага статии като: "как да се обличаме на 40", "какъв грим да използваме на 40" или "как да се справим с възрастовите промени на четиридесет". Въпреки че, от моя гледна точка, някои психологически нагласи състаряват жената много повече от бръчките около очите и няколко излишни килограма. Ето за какво точно говоря:
1.
От една страна, не може да не ни радва фактът, че почти всяка съвременна жена, за разлика от своите прабаби, може да се възползва от натрупаните знания за правилното хранене, фитнес и грижа за лицето. Въпреки това, има един забележителен недостатък на тази процъфтяваща индустрия за красота. Някои жени, под въздействието на агресивна информационна среда, са буквално обсебени от идеята за подмладяване и започват да го правят почти от 20-годишна възраст. През всички тези години, когато трябва да се влюбват, да се разочароват, да се стремят и да живеят пълноценно, те са заети бавно и систематично да се подготвят за прехода към старостта.
Понякога можете да срещнете цели ята от млади жени, които ентусиазирано обсъждат различни начини за прочистване на тялото, борба с бръчките, диети и клизми. На пръв поглед изглеждат на 70. При по-внимателно вглеждане изглеждат в началото на трийсетте. Така че защо те буквално крадат най-добрите си години от себе си, като преминават направо към начина на живот на старата дама? Че някога да се похвали на 59 години, че изглежда като на 53?!
2. Желание за обличане "според възрастта".
Постоянните статии в пресата по темите: "как да се обличаш, когато си над четиридесет", "как да се гримираш, когато си над четиридесет", "как да угодиш на мъжете, когато си над четиридесет" превръщат четиридесетте от баналното число в опасна и тъжна граница.
Е, всъщност, защо журналистите са толкова привързани към тази конкретна възраст? Защо жените на 38 или 39 години не са заплашени от трагични промени, а на четиридесет години каретата изведнъж се превръща в тиква? В допълнение, такива статии, като правило, са придружени от снимки на жени над 80. А понякога и над сто! Видях с очите си няколко статии, посветени на четиридесетгодишните, придружени от модни изображения на столетницата Ирис Апфел. А къде, питате, е логиката, къде е умът?
За съжаление, ако кажете на един човек сто пъти, че му е писано да грачи, той ще грачи. И ако кажете на една жена сто пъти, че на 40 трябва да се облича според годините си (като на 80), тогава тя ще го направи. Не случайно край нас има много примери, когато жена от отдела за младежки дрехи, от който се е обличала стилно и евтино през целия си живот, преминава към „лукса“ на тежките естествени козини, кадифе или сатен, които струват повече, но на същото време добавят едно двадесет години към ЕГН-то й. Защото е време да започнем да изглеждаме на годините си. Но не виждаме причина за това, освен дълбоката психологическа травма, причинена от чуждото мнение.
3. Не приема ролята си на зряла жена.
Понякога обаче се наблюдава и обратното. Жената завинаги е вживяна в ролята на млада дама, което я кара да изглежда не на място и дори нелепо. Знаете ли, понякога това се случва на хора, които напълняват много, но в сърцата си отричат този факт. Те буквално "се пукат по шевовете", докато се борят да влязат в стария си гардероб, а след това изглеждат като наденица, която отчаяно се опитва да се промъкне през дупките в мрежест пакет. С възрастта ситуацията е същата. Както по-малкият номер в дрехите ни кара да изглеждаме по-дебели, така и "момичешкото" поведение, сладките лудории и отчаяното търсене на мъж, на когото да се опрем, подчертават, че сме тръгнали в грешната посока с възрастта.
Но не забравяйте, че образът на млада нимфа е един от най-възпроизводимите в продължение на много години. Едва последните няколко години ни донесоха зряла мода, продължение на култови сериали с по-възрастни актриси и появата на зрели фигури в бляскавата модна индустрия. Преди това моделите се превръщаха в тикви, когато навършат определена възраст, тоест просто изчезваха от медиите. Като създаваха у жените впечатлението, че трябва да бъдат вечно млади... или изобщо да ги няма.
4. Опитвате се да скочите на „тръгващия влак“.
Многократно съм чувала от по-възрастни жени, че са намерили любовта си едва когато вече са загубили надежда да я намерят и спокойно са се занимавали с бизнеса си. За някои това е хоби или дори кариера. По някаква причина "късното начало" е по-често срещана история за жените, отколкото за мъжете. Може би защото мнозина посвещават първата част от живота си на децата и семейните задължения. Но това се случва само когато една жена спокойно издиша и започне да се вслушва в желанията си. Не и когато се опитва да скочи на заминаващ влак в паника, губейки време, самоуважение и достойнство.
Агресивната пропаганда на „тиктакащия часовник“ има голяма вина за това. Една жена отвътре се примирява с факта, че е твърде стара за всичко "добро", затова се хваща за "лошото". Мъжете (и работодателите, отбелязваме в скоби) няма как да не усетят това. Следователно единственото решение, което виждаме, е да избягваме приказките за преминаващи влакове. Поне за да не станат истина.
5. Вътрешни забрани и ограничения.
Въпреки това, най-гневните и несправедливи думи, най-неприятните статии са безсилни, когато една жена има вътрешна вяра - тогава всичко е възможно за нея. Тя сама решава, че ще научи за възрастовите ограничения, когато "му дойде времето" и ще се "ориентира на място".
Например, една жена, излизайки от кабинета на психолога, ми се оплака, че специалистът я посъветвал предварително, на 32 години, да не свиква с вниманието на мъжете, защото на 50 години такова внимание няма да има - и с кого ще бъде тогава?
- "Тогава ще му мисля", отговори му тя. И вместо на психолог следващия път отиде на среща. "Мисля, че ще има какво да си спомням, когато стана на 50", сподели ми по-късно тя.
Това е правилният начин да се отнасяме към възрастта - не като черен облак, който неминуемо ще надвисне над нас някой ден и да пропилеем най-хубавите си години в опити да му се "измъкнем", а като логичен стадий от вътрешното ни развитие, на който да се насладим от позицията на натрупания опит и знания.
