Екстремните горещини стават все по-чести, а високите температури вече не са само въпрос на дискомфорт. При определена комбинация от жега и влажност човешкото тяло постепенно губи способността си да се охлажда , което може да доведе до топлинно изтощение, топлинен удар и животозастрашаващи усложнения.
Когато прогнозата показва 35 или 40 градуса, това не разкрива напълно натоварването върху организма.
Затова учените използват показател, известен като температура по влажния термометър. Той помага да се оцени кога съчетанието от горещина и влажност започва да надхвърля физиологичните възможности на човека.
Какво представлява температурата по влажния термометър
Температурата по влажния термометър не е същата стойност, която виждаме в обичайната прогноза за времето.
Традиционно тя се измерва с термометър, чийто резервоар е обвит с влажна тъкан. Докато водата се изпарява, уредът се охлажда. Колкото по-сух е въздухът, толкова по-лесно протича изпарението и толкова по-ниско пада измерената температура.
При висока влажност въздухът вече съдържа голямо количество водни пари. Изпарението се забавя, термометърът се охлажда по-слабо и стойността се приближава до реалната температура на въздуха.
Снимка: Pinterest
Същото се случва и с човешкото тяло. Когато въздухът е сух, потта може да се изпари и да отнеме част от топлината от кожата. Когато въздухът е почти наситен с влага, човек продължава да се поти, но потта остава върху кожата и охлаждането става все по-неефективно.
Защо влажността може да направи по-ниската температура по-опасна
Много висока температура при сух въздух невинаги натоварва организма толкова силно, колкото по-ниска температура, съчетана с висока влажност.
В предоставения пример при температура на въздуха около 46,1 градуса и относителна влажност 30% температурата по влажния термометър е приблизително 30,5 градуса.
Ако обаче въздухът е 38,9 градуса, а влажността достигне 77%, показателят може да се доближи до 35 градуса. Втората ситуация е значително по-опасна, въпреки че обикновената температура е по-ниска.
Причината е, че при влажния въздух тялото почти не може да използва изпарението на потта, за да се охлади.
Това обяснява защо една гореща, но суха среда понякога се усеща по-поносима от задушен ден с по-ниска температура.
Какво се случва, когато тялото вече не може да се охлажда
Организмът се стреми да поддържа вътрешната си температура в тесни граници. При горещина кръвоносните съдове близо до кожата се разширяват, сърцето започва да изпомпва повече кръв към повърхността на тялото и потните жлези се активират.
Тези защитни механизми обаче имат граница.
Снимка: Pinterest
Когато въздухът е едновременно много горещ и влажен, потта вече не се изпарява достатъчно бързо. Тялото продължава да произвежда топлина чрез работата на мускулите и вътрешните органи, но не успява да я отдаде в околната среда.
В резултат вътрешната температура започва да се покачва. Сърцето се натоварва все повече, кръвното налягане може да се промени, а обезводняването допълнително затруднява кръвообращението.
Така може да се стигне до хипертермия и топлинен удар.
Дали 35 градуса по влажния термометър са абсолютната граница
Стойността от 35 градуса по влажния термометър често се посочва като теоретична граница на човешката поносимост. Тя описва условия, при които дори здрав човек, намиращ се на сянка и в покой, не може ефективно да отдава топлина чрез изпаряване.
Това обаче не трябва да се възприема като универсална безопасна граница, под която няма опасност.
В реалния живот сериозно прегряване може да настъпи и при значително по-ниски стойности. Толерантността зависи от:
- възрастта;
- физическата активност;
- излагането на пряко слънце;
- движението на въздуха;
- наличието на сянка;
- дрехите;
- приема на течности;
- степента на привикване към жегата;
- заболяванията и лекарствата;
- продължителността на излагането.
Особено важно е, че теоретичният праг се отнася до млад и здрав човек при контролирани условия. Повечето хора не прекарват горещия ден неподвижно, на сянка и с неограничен достъп до вода.
Затова опасността може да настъпи много преди влажният термометър да достигне 35 градуса.
Може ли човек да издържи няколко часа при такава жега
В предоставения материал се посочва оценка, че около три часа при температура по влажния термометър от 35 градуса могат да бъдат фатални.
Този срок не бива да се приема като точен часовник. Не съществува еднаква продължителност, след която всеки човек непременно ще получи животозастрашаващо увреждане.
Етичните ограничения не позволяват хора да бъдат излагани експериментално на условия, за които се очаква да бъдат смъртоносни. Поради това част от оценките се основават на физиологични модели, наблюдения и данни от реални горещи периоди.
При възрастен човек с хронично заболяване, физически работник на слънце или човек без вода тежкото прегряване може да настъпи много по-бързо.
Снимка: Pinterest
Кои са ранните признаци на топлинно изтощение
Преди да настъпи топлинен удар, организмът често дава предупредителни сигнали.
Възможните симптоми включват:
- обилно изпотяване;
- силна жажда;
- слабост и необичайна умора;
- главоболие;
- замайване;
- гадене;
- мускулни крампи;
- ускорен пулс;
- студена или лепкава кожа;
- намалена концентрация.
При такива признаци човекът трябва незабавно да бъде преместен на хладно място, да разхлаби излишните дрехи и да започне охлаждане.
Когато е в съзнание и може да преглъща нормално, може да приема вода на малки глътки. При влошаване или липса на бързо подобрение е необходима медицинска помощ.
Топлинният удар е спешно състояние
Топлинният удар настъпва, когато терморегулацията се провали и телесната температура се повиши опасно.
Сред тревожните признаци са:
- обърканост;
- необичайно поведение;
- залитане;
- неясен говор;
- силно главоболие;
- повръщане;
- припадък;
- гърчове;
- загуба на съзнание;
- много гореща кожа;
- висока телесна температура.
Кожата може да бъде суха, но при влажна горещина или физическо натоварване човекът може да продължи да се поти. Затова наличието на пот не изключва топлинен удар.
При съмнение трябва незабавно да се потърси спешна помощ. Докато тя пристигне, човекът трябва да бъде преместен на прохладно място и активно охлаждан с мокри кърпи, студени компреси около врата, подмишниците и слабините, вентилатор или прохладна вода.
На човек в безсъзнание не бива да се дават течности през устата.
Снимка: Pinterest
Кои хора са изложени на най-голям риск
Екстремната жега не въздейства еднакво върху всички.
Особено уязвими са възрастните хора, защото с възрастта усещането за жажда и способността за терморегулация могат да отслабнат. Малките деца също прегряват по-лесно и зависят от възрастните за течности, сянка и подходящо облекло.
По-висок риск имат още хората с:
- сърдечносъдови заболявания;
- високо кръвно налягане;
- бъбречни проблеми;
- диабет;
- затлъстяване;
- белодробни заболявания;
- неврологични състояния;
- деменция;
- психични разстройства;
- нарушения, които засягат изпотяването или хормоналния баланс.
Опасността е повишена и при работещите на открито, спортистите, хората без климатизация и живеещите сами.
Лекарствата също могат да променят поносимостта към жегата
Някои лекарства могат да повлияят изпотяването, кръвообращението, усещането за жажда или баланса на течностите.
Сред тях могат да попадат отделни диуретици, лекарства за кръвно налягане, психиатрични медикаменти и препарати с антихолинергично действие.
Това не означава, че лечението трябва да бъде спирано самоволно. Внезапното прекратяване на предписан медикамент може да бъде по-опасно от самата жега.
Хората, които приемат лекарства и имат притеснения за горещото време, трябва предварително да обсъдят със своя лекар как да действат при топлинна вълна.
Защо горещината е „усилвател на заболявания“
Топлината невинаги се записва като пряка причина за смърт или хоспитализация. Често тя влошава вече съществуващо заболяване.
При високи температури сърцето работи по-усилено, а обезводняването сгъстява кръвта и натоварва бъбреците. При човек със сърдечносъдово заболяване това може да ускори настъпването на сериозно усложнение.
Жегата може да влоши:
- хипертонията;
- сърдечната недостатъчност;
- бъбречните заболявания;
- диабета;
- астмата и други белодробни проблеми;
- психичните разстройства;
- деменцията.
Поради това специалистите определят високите температури като „усилвател на заболявания“ – фактор, който прави много други здравословни проблеми по-тежки и опасни.
Прякото слънце и движението понижават границата
Температурата по влажния термометър обикновено се разглежда като показател за условията на въздуха, но реалното натоварване може да бъде много по-голямо.
Прякото слънце добавя лъчиста топлина към тази на въздуха. Асфалтът, бетонът, сградите и автомобилите също поглъщат и отдават топлина.
Физическата активност произвежда допълнителна вътрешна топлина. Затова човек, който работи, тича или носи тежести, може да прегрее при условия, които изглеждат поносими за човек в покой.
Липсата на въздушно движение допълнително намалява изпарението на потта.
Къде вече са измервани опасни стойности
Според предоставения материал краткотрайни стойности около или над 35 градуса по влажния термометър са наблюдавани в райони на Пакистан, Северна Индия и по южното крайбрежие на Персийския залив.
Сред посочените рискови места е град Джейкъбабад в Пакистан, известен с изключително горещия си климат.
Много високи стойности са измервани и в части от Мексико, Австралия и Обединените арабски емирства.
Важно е да се уточни, че локалните измервания могат да бъдат краткотрайни и да зависят от конкретната метеорологична станция. Дори няколко часа обаче могат да бъдат опасни, особено за хора без климатизация или достъп до хладно убежище.
Кои региони могат да бъдат най-застрашени
При продължаващо затопляне честотата на опасните комбинации от жега и влажност може да се увеличава.
Като особено уязвими през следващите десетилетия се посочват:
- северозападната част на Мексико;
- северните райони на Индия;
- Югоизточна Азия;
- Западна Африка;
- части от Пакистан;
- крайбрежните райони около Персийския залив.
Рискът не зависи единствено от климата. Гъстотата на населението, бедността, достъпът до електричество, качеството на жилищата, наличието на климатизация и организацията на здравните системи също имат огромно значение.
Как да се предпазим при влажна горещина
При топлинна вълна най-важно е да не се разчита само на усещането за температура.
Когато влажността е висока, потта може да не се изпарява ефективно, дори човек да е целият мокър. В тези условия вентилаторът също има ограничена ефективност, особено когато въздухът е много горещ.
Полезните мерки включват:
- престой в климатизирано или прохладно помещение;
- избягване на пряко слънце в най-горещите часове;
- ограничаване на тежката физическа активност;
- прием на вода през редовни интервали;
- леки, широки и светли дрехи;
- прохладен душ или мокри кърпи;
- редовна проверка на възрастни и самотно живеещи близки;
- никога да не се оставят деца или животни в паркиран автомобил.
При определени заболявания количеството течности може да бъде ограничено по лекарска препоръка. В такъв случай човек трябва да следва индивидуалните медицински указания, а не общи съвети за пиене на повече вода.
Не чакайте да ожаднеете силно
Силната жажда може да бъде късен знак, че организмът вече е започнал да губи значително количество течности.
По време на продължителна горещина е по-добре да се пие редовно на малки количества. Алкохолът увеличава риска от обезводняване и нарушава преценката, затова не е подходящ начин за „разхлаждане“.
Много студените напитки не са задължително по-ефективни от прохладната вода, а при някои хора могат да причинят стомашен дискомфорт.
При продължително изпотяване и физическа работа може да се наложи възстановяване и на електролитите, но прекомерното приемане на солени или подсладени напитки също не е безобидно.
