Махнете се от тези, които искат тези ШЕСТ неща: те изтощават душата ви!

Не става въпрос само за умора. Това е дълбока празнота, когато изглежда, че вътре не е останало нищо.

Спрете да носите чуждите бремена

Познато ли ви е онова чувство, когато се съгласите да помогнете и после съжалявате? Първо, една малка молба: помощ с преместването, заместване на работното място, изслушване на приятел в трудни моменти. Изглежда невъзможно да се откажеш. Но постепенно тези „малки неща“ се превръщат в тежко бреме, което ви дърпа към дъното.

Представете си гумена лента. Дори и най-здравата ще се скъса рано или късно, ако постоянно я разтягате. Същото се случва и с вас, когато поемате чуждите тревоги.

Ето един пример: мой приятел се съгласи да помогне с организирането на детско парти за племенника си. Той си помисли, че просто ще купи подарък и ще донесе торта. Но накрая всичко се стовари върху него: от избора на аниматори до почистването след партито. В резултат на това той беше изтощен и благодарността отиде при другите.

Вътрешното ви състояние зависи само от вас. Да кажеш „не“ не е акт на егоизъм, а акт на грижа за себе си. Преди да се съгласите, запитайте се: Наистина ли това е моя отговорност? Ако не, чувствайте се свободни да откажете. Всяко „не“ на чужди молби е „да“ на вашето спокойствие.

Не позволявайте на другите да застрашават вашето благополучие

Парите не са само сметки. Това е вашето време, енергия и свобода. Но колко често роднини или приятели искат „заем до заплата“? Изглежда, че веднъж не е страшно. Но след това молбите се повтарят: понякога за лечение, понякога за спешни ремонти. И сега с нетърпение чакате обаждането, знаейки, че отново ще ви поискат пари.

Колко хора никога не са ви върнали парите? Вашите финанси са резултат от вашата работа и не е нужно да бъдете „спасителна въже“ за всички около вас.

Да помагаш на тези, които наистина са в беда, е правилното нещо. Но ако чувствате, че ви използват, е важно да кажете „не“. Финансовата стабилност е основата на вашето спокойствие. Отказът не е егоизъм, а разумна загриженост за себе си и за бъдещето ви.

Не ставайте съдия във войните на други хора

Семейството е място, където търсим подкрепа, но понякога то се превръща в бойно поле. Най-изтощителните ситуации са, когато сте въвлечени в конфликт, който не ви засяга. Например, спорове за наследство или лични оплаквания между роднини. Чувствате, че трябва да се намесите, за да „възстановите справедливостта“. Но накрая се оказва, че вие сте пострадали: един роднина ви смята за твърде мек, друг – за твърде корав. Вместо мир, получавате само главоболие и вина.

Запомнете: вие не сте реферът в споровете на други хора. Как да се предпазите от това? Изяснете позицията си още от самото начало. Дори и да ви нарекат безразличен, това е по-добре от месеци стрес.

Можете да кажете: „Обичам ви и двамата, но няма да се замесвам в този спор.“ Семейните конфликти са като блато: колкото повече се опитвате да се измъкнете, толкова по-дълбоко става. Ако постоянно действате като миротворец, в крайна сметка цялото недоволство ще бъде насочено към вас.

По-добре е да изразходвате енергията си за неща, които ви изпълват: общуване с хора, които не създават драма, занимаване с хоби или просто тиха вечер без кавги. Вашето спокойствие е единствено ваша отговорност.

Спрете да се приспособявате към стандартите на другите хора

Казвали ли са ви някога: „Трябва да си по-мек“, „Защо още не си сменил работата си?“, „Мислиш твърде много – отпусни се!“? Хората около нас обичат да дават съвети, сякаш техните представи за живота са единствените правилни. Но истината е, че щастието е, когато живееш в хармония със себе си, а не когато играеш роли, написани от други.

Като се адаптирате към очакванията на другите хора, откривате порочен кръг: угаждате на единия, а другият е недоволен. Те поправиха един „недостатък“ и веднага откриха следващия. В преследване на одобрение е лесно да се изгубите, а самочувствието започва да скача в зависимост от оценките на другите. Как да се измъкнем от този капан?

Запитайте се: Какво ви прави щастливи? Какви хора ви зареждат с енергия, вместо да ви изтощават? Тези, които съдят изборите ви, често просто не са в състояние да приемат свободата на някой друг.

Спрете да чакате аплодисменти. Решенията ви може да ви се сторят странни – и това е нормално. Развийте вътрешно ядро: с течение на времето дори най-пламенните критици ще се примирят с вашата позиция.

Истинската сила не идва от това да бъдеш харесван от всички, а от това да имаш смелостта да бъдеш себе си. Изберете път, който няма да ви остави да се обръщате със съжаление назад към годините, прекарани в това да угаждате на другите. Тези, които вървят по свой собствен път, в началото са объркващи – но накрая те се превръщат в тези, на които истински се възхищаваме.

Вашето време не е обществен ресурс

Представете си: всеки ден имате точно 86 400 секунди на разположение. Те не могат да бъдат спасени, взети назаем или върнати. Но по някаква причина лесно пилеем тези ценни минути за безсмислени разговори, ненужни срещи и дейности, които ни изтощават.

Опитайте този експеримент: отделете една седмица, за да запишете къде прекарвате времето си. Ще се изненадате колко часове са „изядени“ от неща, които нямат нищо общо с вас.

Как да си възвърнем контрола?

Започнете с малко – спрете автоматично да казвате „да“. Преди да се съгласите, запитайте се:

• Това доближава ли ме до целите ми?

• Ще ми донесе ли това радост?

• Жертвам ли нещо наистина важно за това?

Вашето време е вашият живот в миниатюра. Готови ли сте да го дадете на първия човек, когото срещнете?

Ти не си жертвено агне

От детството сме се научили, че да бъдеш добър означава да поставяш другите на първо място. Но къде се вписвате вие в това уравнение?

Ето един типичен сценарий:

• Отменяте дългоочаквана почивка, защото „работата е спешна“.

• Приемате неудобствата, само за да „не създавате проблеми“.

• Кимате мълчаливо, когато границите ви бъдат нарушени отново.

И тогава идва момент, в който осъзнавате: вие сте като балон, от който въздухът е бил изпускан от години.

Опитайте друг начин:

• Установете „правило в самолета“ – първо сложете маската си, след това помагайте на другите.

• Спрете да четете мисли – ако човек не е поискал помощ, не бързайте да се нахвърляте върху проблема.

• Правете разлика между „искам“ и „трябва“ – ако дадено действие не предизвиква вътрешен отговор, то може да не е ваша отговорност.

Запомнете: светът няма да свърши, ако понякога поставите себе си на първо място. Напротив, ще имате повече сили наистина да помогнете на тези, които го заслужават.

Ами ако съвестта ви не ви дава мир?

От детството ни казват: „Мисли за другите“, „Чувствай се удобно“, „Пожертвай се“. И така израстваме с убеждението, че собствените ни нужди са нещо срамно. Но нека ви задам един въпрос: може ли самолет да спаси пътници, ако горивото му свърши?

Как да спрем да бъдем измъчвани от угризения?

Вашите ресурси са ограничени. Вие не сте машина за вечен двигател – всяка батерия ще се изтощи без презареждане.

Извършете одит на околната среда. Истинските любими хора уважават вашите граници. Тези, които се обиждат от вашето „не“, просто губят безплатен асистент.

Вие не сте рамо, на което да се плаче. Вашите нужди са не по-малко важни от молбите на другите хора.