Учителят Дънов и българската душа-откъс

Бог тря­б­ва да съ­ще­с­т­ву­ва ка­то мо­щ­на идея в съ­з­на­ни­е­то и в ума на чо­ве­ка. Ако чо­век не ми­с­ли за при­ро­да­та, от­къ­де ще по­чер­пи си­ли и ма­те­ри­а­ли, с ко­и­то да ра­бо­ти? Чо­век жи­вее в без­пре­дел­но­то про­с­т­ран­с­т­во, от вси­ч­ки не­бе­с­ни те­ла по­лу­ча­ва по­да­ръ­ци ка­то от ед­на ве­ли­ка май­ка, но не му ид­ва на­ум да пра­ти ед­но бла­го­дар­с­т­ве­но пи­с­мо за бла­га­та, ко­и­то по­лу­ча­ва. Има по­ща за оня свят, но вие сте за­б­ра­ви­ли къ­де се на­ми­ра. Мо­же да сте уче­ни, но за­б­ра­вя­те съ­ще­с­т­ве­ни­те не­ща. Бла­го­дар­но­ст­та е съ­ще­с­т­ве­но не­що.