Учителят Дънов и българската душа-откъс

Не­въз­мо­ж­но е чо­век да уни­що­жи се­бе си, по­не­же жи­во­тът е це­ло­ку­пен, чо­век е жив еле­мент от ед­но ця­ло и по ни­кой на­чин не мо­же да уни­що­жи тоя жив еле­мент. Един чо­век не мо­же да уни­що­жи ця­ло­то. Ни­то пък ця­ло­то мо­же да уни­що­жи, да раз­ру­ши сво­и­те ча­с­ти.

Ду­ша­та е то­ва, в ко­е­то вси­ч­ко жи­вее. Тя вклю­ч­ва в се­бе си ця­ло­то про­с­т­ран­с­т­во, вси­ч­ки си­ли, ця­ла­та ма­те­рия, вси­ч­ко ви­ди­мо и не­ви­ди­мо.

Под „ду­ша“ аз раз­би­рам съ­з­на­ни­е­то, ве­ли­ко­то съ­з­на­ние на ця­ло­то, на би­ти­е­то в ду­ша­та. Тя но­си съ­з­на­ни­е­то. Вси­ч­ко оно­ва, ко­е­то от пам­ти­ве­ка е ста­на­ло, то е на­пи­са­но вър­ху нея, тя го но­си.