Учителят Дънов и българската душа-откъс

Сър­це­то не е до­с­та­тъ­ч­но да да­де не­об­хо­ди­ма­та енер­гия, за­то­ва умът че­с­то го кре­ди­ти­ра. А ду­ша­та пък кре­ди­ти­ра ума.

Човешката форма не е в състояние да изрази онова, което е скрито вътре в човешката душа.

Ако моето лице се набръчка или моето тяло остарее, това не съм аз. Аз съм повече от моята дреха или от моето лице. Аз съм оная благородна, възвишена мисъл, която никой с нищо не може от мен да премахне.