Учителят Дънов и българската душа-откъс

Лю­бо­в­та се про­я­вя­ва и в най-мал­ки­те ча­с­ти­ци ка­то енер­гия, ка­то им­пулс. Уче­ни­те на­ри­чат тая енер­гия при­те­г­ля­не, сро­д­с­т­во. Ка­к­то и да я на­ри­чат, тя е ед­на и съ­ща ­ Лю­бов на ча­с­ти­те и Лю­бов на ця­ло­то. Ня­ма атом, йон, мо­ле­ку­ла, ко­и­то да не съ­дър­жат вси­ч­ко, да не съ­дър­жат енер­ги­я­та на Лю­бо­в­та.

Ка­к­то в мо­е­то тя­ло са съ­б­ра­ни ми­ли­ар­ди съ­ще­с­т­ва, та­ка и в све­та мо­гат да жи­ве­ят мно­го хо­ра за­е­д­но. Вси­ч­ки хо­ра на Зе­мя­та мо­гат да се съ­бе­рат в един общ ор­га­ни­зъм ­ то­ва е го­ле­ми­ят, ве­ли­ки­ят ко­с­ми­чен чо­век, на­ре­чен Адам Ка­д­мон, в ко­го­то ни­що не уми­ра, но вси­ч­ко се из­ме­ня. Той по­е­ма гри­жа­та за вси­ч­ки съ­ще­с­т­ва, ко­и­то съ­с­та­в­ля­ват не­го­вия ор­га­ни­зъм.