Учителят Дънов и българската душа-откъс

Жи­во­тът е стро­го оп­ре­де­ле­на ма­те­ма­ти­че­с­ка ве­ли­чи­на. Ис­тин­с­ки­ят жи­вот е оня, кой­то из­ти­ча от Ду­ха. Ду­хът е ос­но­ва на жи­во­та и от не­го са про­из­ле­з­ли вси­ч­ки мал­ки ду­хо­ве, вси­ч­ки мал­ки ду­ши. Тоя Дух ин­ду­си­те на­ри­чат Бра­ма, окул­ти­с­ти­те ­ Адам Ка­д­мон, ев­ре­и­те ­ Йе­хо­ва, но вси­ч­ки тия име­на имат и съ­дър­жат ед­на и съ­ща идея. Съ­в­ре­мен­на­та на­у­ка под „Дух“ раз­би­ра не­що, ко­е­то про­ни­к­ва ця­ло­то про­с­т­ран­с­т­во или оная пър­ви­ч­на ма­те­рия, ко­я­то но­си в се­бе си жи­вот чист, не­о­пе­т­нен. Ако има­те от тая пър­ви­ч­на ма­те­рия са­мо сто­ми­ли­он­на част от ми­ли­г­ра­ма, вие ще на­п­ра­ви­те чу­де­са с нея. Но за да из­вър­ши­те чу­де­са, тря­б­ва да раз­бе­ре­те за­ко­ни­те на тая пър­ви­ч­на ма­те­рия. Чо­век гу­би жи­во­та си, за­що­то не по­з­на­ва или не спа­з­ва тия за­ко­ни.