Учителят Дънов и българската душа-откъс

Кол­ко­то ед­на ду­ша е по-раз­ви­та, по-бла­го­ро­д­на, тол­ко­ва и све­т­ли­на­та на очи­те е по-ме­ка . В не­бе­то ня­ма хо­ра с тъм­ни или све­т­ли ко­си, от тях из­ли­за са­мо све­т­ли­на ­ и те по тая све­т­ли­на се раз­ли­ча­ват един от друг.

Когато вярвам, че имам душа, аз не скърбя, а пък когато не вярвам, че имам душа, почвам да скърбя. За мене да вярвам в душата си е извор на радост.