Учителят Дънов и българската душа-откъс

Пър­ви­ят при­н­цип ­ Лю­бо­в­та е съ­з­да­ла Ко­с­мо­са , ма­те­ри­ал­ния свят, вси­ч­ки ви­ди­ми све­то­ве с на­ши­те те­ла и си­ли, ко­и­то са не­об­хо­ди­ми за съ­г­ра­ж­да­не­то им.

Ця­ло­то про­с­т­ран­с­т­во е жи­во и в не­го съ­ще­с­т­ву­ва един ко­с­ми­че­с­ки чо­век, кой­то из­пъл­ва вси­ч­ко и се дви­жи тол­ко­ва бър­зо, че ед­но­в­ре­мен­но е на­в­ся­къ­де.

Це­ли­ят Ко­с­мос е ед­но жи­во съ­ще­с­т­во, в ко­е­то ние жи­ве­ем и се дви­жим. То­зи Ко­с­мос мо­же да бъ­де без­г­ра­ни­чен, ве­лик и ма­лък ­ свой­с­т­во на ве­ч­но­то е да про­из­ве­ж­да ка­к­ви­то фор­ми ис­ка.

Тия 18 ми­ли­о­на го­ди­ни, от­ка­к­то се е по­я­вил чо­век на Зе­мя­та, вие по­м­ни­те ли ги? Тия 18 ми­ли­о­на го­ди­ни са в съ­з­на­ни­е­то на чо­ве­че­с­т­во­то. Ця­ло­то чо­ве­че­с­т­во пре­д­с­та­в­ля­ва ед­но съ­з­на­ние. Ко­га­то съ­з­на­ни­е­то на ця­ло­то чо­ве­че­с­т­во ви ста­не бли­з­ко, то ще се от­во­ри и ще раз­ши­ри ва­ше­то съ­з­на­ние. Кол­ко­то то по­ве­че се раз­ши­ря­ва, тол­ко­ва по­ве­че ще за­по­ч­не­те да си спом­ня­те да­ле­ч­но­то ми­на­ло от пре­ди ми­ли­о­ни го­ди­ни.