Актьорът Дидо Мачев бе назначен да проверява изрядността на хотелите по морето. Отговорната длъжност му бе поверена в сериала "All Inclusive".
Негов режисьор там е бил холивудската легенда Долф Лундгрен, който изпълнявал и главната роля. В лентата Дидо е изиграл брилянтно шеф на публичен дом, както и отвратителен сладострастник.
- Г-н Мачев, как се чувствахте като шеф на публичен дом? Доста мъже мечтаят за такава длъжност?
- Зле. Много бой изядох.
- Защо?
- Защото криех едно момиче, което исках да направя проститутка. Упоил го бях и се готвех да го изнасиля. В този момент нахлуват Долф Лундгрен и другата холивудска звезда Бен Крос. Първият трябваше да ме ритне между краката. Каскадьорите направиха необходимото, взеха всички мерки, за да не пострадам от удара. Поставиха ми предпазен реквизит, направихме репетиция и всичко бе готово за снимките. Камерата заработи.
Двамата мъжаги нахлуха с пистолетите в стаята. Изненадан, аз си вдигнах панталона, както бе по сценарий, но като видях тази грамада Лундгрен, с крак номер 48 да скача към мен, се уплаших и избягах. Това не се предвиждаше.
Всички на снимачната площадка избухнаха в смях, а нападателят и режисьор гледаше обезумял, не вярваше на очите си. И навярно, за да си отмъсти, при второто снимане, ме ритна така яко, че ме повдигна поне на 5 сантиметра от земята.
- Вероятно не е било никак приятно. Винаги ли е толкова страшно в холивудските продукции, в които сте играли?
- Не, разбира се. За едно друго мое участие в американски филм си спомням винаги с голямо удолволствие. Избраха ме да играя продавач на плодове и зеленчуци. Действието се развива зад океана. На улицата, на която е разположена моята стока, италианската мафия върти бизнеса си по нейните неписани правила. Там магазини имаха още: Павел Поппандов, Деси Тенекеджиева, Марта Вачкова и други български колеги. Но за разлика от моя уличен тезгях, техните бяха твърде луксозни, с лъскави витрини и скъпа стока. Затова тяхното участие се ограничаваше само вътре в помещенията и се снимаше по няколко дни.
А тъй като моят магазин бе на хубаво място, срещу къщата на главния мафиот, ме ангажираха цели три седмици. От тях само в три снимачни дни водих някакъв разговор, всъщност разпитваха ме във връзка със станало убийство. През останалите 18 дни бях нещо като герой на повикване. Защото никой не знае накъде и как ще се завърти камерата и дали няма да мине покрай магазина ми. И, естествено, аз трябва да съм там.
Та така дни и часове наред седях и чаках. В даден момент ме викат, аз заставам зад тезгаха, идва някакъв клиент, пълня торбата му с домати и краставици, той ми плаща и си тръгва. Толкова. Покрай тази роля спечелих добри пари и спокойно днес мога да се обявя за най-скъпоплатения и мързелив продавач на зеленчуци в историята на Холивуд и световното кино.
- Изглежда много лесно...
- Не винаги е така. В един индийски филм имах договор за един ден. Два пъти ме викаха на кастинг за въпросната, на пръв поглед, дребна роля. На всичкото отгоре, учих и текстове на английски. Накрая ме избраха за съпруг на една от героините. Живеех в апартамент на партерния етаж.
Според сценария, разхвърлил съм се, отпуснат на креслото, пия бира и гледам по телевизията мач. Изведнъж през балкона нахлуват три хлапета, махат ми с ръка и бързо отминават в посока кухнята. Всичко става толкова бързо, че дори нямам време да реагирам. Веднага след тях нахълтват няколко въоръжени с пистолети мъже. И те пробягват покрай мен в посока кухнята. От там се чуват писъците на жена ми. Какво става тук бе - чудя се на глас.
Това беше целия кадър. Във филма той ще трае сигурно секунди. Куриозното бе, че за да го заснемем, направихме 40-50 дубъла. Снимаха ме от най-различни точки. Цял ден. Та такива са индийците, богати, могат да си позволят подобно разточителство.
- В българските филми сигурно не се случват такива неща
- В "Иван и Александър" на режисьора Иван Ничев играех шофьор на министър-председателя Вълко Червенков. Карах оригиналната му лимузина ЗИС/Завод имени Сталина/. Вътре тя е обзаведена със скъпа тапицерия, изглежда като истински луксозен хол. Задачата ми бе да откарам едни артистки и певици до мястото, където вождът празнува рождения си ден, за да го поздравят. По пътя обаче, докато карам, флиртувам с другарките и то по не най-възпитания начин. Снимаха ме седем дни. Това беше.
Филмът излезе на екраните и целия Хасковски театър, в който работех тогава, отидохме да го гледаме. Но мина прожекцията, мен ме няма. После режисьорът ми обясни, че цензурата ме отрязла, защото не може шофьорът на министър-председателя да се държи така просташки. Всъщност, през двата часа се появих само за секунда и то не на волана. Това се наложило, за да могат да оправдаят хонорара ми.
