На първи май Църквата празнува св. пророк Йеремия, който живял около 600 години преди Рождество Христово.
Предсказал падането на Юдея под египетско и после под вавилонско робство, както и разпиляването на еврейския народ по света при Навуходоносор. Заради тези пророчество юдеите убивали светеца с камъни. „Книга на пророк Йеремия” с неговите проповеди и предсказания е включена в Стария завет.
На този ден българите трябва да спазват няколко традиции и да изпълнят обичаи, за да имат щастливи дни, лишени от проблеми и болести.
Българите наричат празника Еремия, Ирмия, Ирминден, Ирима. Характерен народен обичай за този ден е обредното гонене на змии, подобно на това на Си светци и Благовец. Оттук денят на св. Еремия е познат и като Зъмски (змийски) ден.
От ранно утро стопанките обикалят из двора с огън в ръце и дрънкат с тенекии. Гонят змии и гущери с магически заклинания: „Еремия у поле, змия у море!” или „Бягайте, змии и гущери, че е заран Иримия и ще ви връзва с въжета, ще ви стяга с ремъци”.
Жените не се решат, не шият и не плетат, не пипат конци и въжета, защото те наподобяват влечугите. На двора палят огньове и ги прескачат. Младите берат и ядат див чесън и тревата пулчец и вярват, че така няма да ги хапят змии, а ако ги ухапят, няма да е смъртоносно.
Друг обичай, характерен за празника, е ритуалната направа на подници – глинени съдове за печене на хляб. Според народа ни, те имали магическа сила и прогонвали зли демонични същества – змейове и хали, причинители на гръмотевиците и светкавиците.
Сутринта на празника моми и жени отиват с песни да изкопаят глина и хума. След като я донесат в селото, започват да я тъпчат с боси крака. Всяка жена гледа поне малко да се изцапа с тази смес, като се вярва, че така се предпазва от ухапване от отровна змия.
Глината смесват с плява, кълчища и козина и после я отнасят на баш майсторката възрастна жена, която изработва съдовете. Броят на подниците варира според числеността на семейството, но задължително е нечетен.
В обреда не могат да участват жени, които имат наскоро починали близки, защото се вярва, че подниците няма да а здрави, а на душите на мъртвите ще им бъде „тежко” на оня сват. Обредът завършва с женска трапеза.
Св. Йеремия се почита и като повелител на градушката и затова през деня му стопаните не работят в полето, че да не се ядоса светецът и да изсипе ледени зърна, които носи в пояса си. В южните български краища жените, които скоро са родили, почитат светеца, за да не ерменясват те и децата им.
В народните представи ерменките са зли женски демони, които отнемали млякото на родилките. За да ги прогонят, бабите берат ерминска лепка и с нея баят на майките и бебетата им. Тази билка момите тайно пускат в храната на избрания момък и така правят магия за любов.
Рано сутринта на Свети Йеремия жените се търкалят по росните ливади, за да бъдат здрави.
Именици са Ерменко, Ермена
