Колкото повече остаряват и съзряват хората стават по-егоцентрични, сериозни и се тревожат преди всичко за собствения си живот, кариера, финанси, връзки …
Някак си, семейството бавно, но сигурно добива все по-малко значение. Има няколко души, които чувстват голяма болка от този факт, и това са нашите баба и дядо.
С течение на времето, възрастните гледат как израстват и съзряват младите, като се преместват в други градове, като все по-рядко минават да ги навестят и най-тъжното, когато понякога забравят напълно своето първоначално гнездо… Баба и дядо се примиряват смирено, защото не искат да притесняват своите внучета..
Това често води до това, възрастните да се чувстват самотни и забравени… Достатъчно е само едно телефонно обаждане или посещение, с което можем да дадем да се разбере, че те все още означават нещо за нас и че не сме забравили тяхната грижа и любов.
Те са дали частица от живота си за бъдем това, което сме в момента… Ако някога са ви ядосали, простете им, не бъдете инати, защото всички сме за много кратко на този свят и нашите родители няма вечно да бъдат там… ще дойде време, когато там ще има само една сива празнина, която адски много ще ви напомня за хората, които винаги ви чакаха с широка прегръдка, топла храна и сърца пълни с любов.
Не го забравяйте!
