7 Юни 2015
3316
Източник: БЛИЦ
Защо ХИВ-позитивното дете Сали е върнато на майката, а здравите й деца са в институции?
Д-р Султанка Петрова е родена на 12 ноември. Завършила е „Социална педагогика“ в СУ „Св.
Климент Охридски“, Факултет по начална и предучилищна педагогика. През 2000 г. получава магистърска степен по специалността „Социални дейности, мениджмънт на професионалното развитие“, отново в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2005 г. получава образователна и научна степен „доктор“. В 43-ото Народно събрание е депутат от ВМРО, Патриотичен фронт. Член на парламентарните комисии по здравеопазване и комисията по земеделие и храни.
Eксклузивно пред “ШОУ” Султанка Петрова разкрива как социалните институции съсипват деца, за да усвояват европейски пари!
- Изнесохте изключително шокиращ факт пред медиите - че от 2010 година насам в институции, които се занимават със закрила на детето, са починали 295 мъници, както и извадихте документ, че се търсят 221 деца, за да “запълнят” с тях къщичките от семеен тип в страната. Как се добрахте до тази информация?
- Трябва да има коректност между нас като народни представители и тези институции, които се занимават със закрила на детето, а те скриха информация от мен! Зам.-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова е издала едно указание за извеждане на 221 деца от домовете за деца, лишени от родителска грижа, които трябва да бъдат настанени в Центровете от семеен тип. До края на годината изтича тази програма, а трябва да се усвоят парите, и затова трябва да се запълнят тези бели къщички! А никой не се интересува от децата, от това как те се местят там!...
По телефона Камелия Николова - заместничката на шефката на Държавната агенция за закрила на детето Ева Жечева, ми каза, че такъв документ няма! След това в писмен вид отправих искане както до Министерството на труда и социалната политика, така и до ДАЗД.
То беше внесено от мой сътрудник. След това от Агенцията казаха, че такъв входящ номер няма! Аз казах: “Не, има такъв входящ номер!”. Тогава се установи, че в ДАЗД има две деловодства! Когато е внасял моето искане, сътрудникът ми е бил изпратен в другото деловодство… В крайна сметка, след като внесох искането, лично главният секретар на ДАЗД е оттеглил писмото под №150 от зам.-министъра Зорница Русинова и няколко дена след това то беше изтрито и от автоматизираната система на ДАЗД! След като изнесох фактите по писмото по телевизията и го показах, то вече се появи и на автоматизираната система, върна се и моето искане в деловодството на ДАЗД! За мен е недопустимо една
държавна институция да укрива документи от народен представител!
- Защо написахте отвореното си писмо?
- Написах отворено писмо до председателя на Агенцията Ева Жечева и до медиите, защото след оповестените от мен факти започна тормоз срещу служителите, които работят в Държавната агенция за закрила на детето! В момента всеки един от тях е разпитван един по един в кабинета на главния секретар на ДАЗД - кой ме познава, защо ме познава, кога се е срещал с мен, как се е срещал с мен… Заплашвани са, че ще им бъдат проверявани телефоните и компютрите кой е бил във връзка с мен! Това е недопустимо да се случва, в която и да било администрация в България! Затова бях принудена да изнеса факта, че шефката на ДАЗД на обща сбирка в Хисар е съобщила, че 221 деца трябва да бъдат изведени и аз оттам имам тази информация. От неправителствени организации получих и останалите документи. Това, което съм изнесла като информация в медиите, не е благодарение на служителите, работещи в ДАЗД!
Една от служителките в ДАЗД преди около 20-ина дни участва в предаване по телевизия „Евроком”, където беше поканена като експерт и като гражданин, а не като държавен служител от ДАЗД. И не е имало никакви нападки срещу агенцията - просто се обсъждаше правото на децата да се отглеждат в семейна среда. Аз я помолих да даде своето мнение и тя беше любезна да го направи и да участва с мен в това предаване. И днес съжалявам, че поканих тази жена, защото срещу нея сега е цялото ръководство на ДАЗД и всичко се струпва върху нейната глава!
Нарочили са я, че тя ми е изнесла информацията, която аз съобщих в медиите,
смачкаха я!
Разпитват я откъде ме познава, как е попаднала с мен в предаването… Нищо чудно и да я уволнят!
- Как ще коментирате горещия случай около 9-годишния Иван, който си преряза вените наскоро, изпратен от Дом “Асен Златаров” в София в центъра от семеен тип в Балчик?
- Иван беше изпратен от София в Център за настаняване от семеен тип в Балчик, при положение, че във всички доклади на социалните работници е написано, че детето има силна връзка с майка си и иска да бъде с нея, затова и бяга от Дом “Асен Златаров”. Тази връзка би трябвало да се запази. Вместо това социалните работници го лъжат, че го изпращат в Балчик при братчето му! Категорична съм - по този начин не може да се манипулират деца! Защото всички виждаме какъв е крайният резултат - то си прерязва вените!!!
Не би трябвало това дете да се изпраща толкова далече от семейната среда. А в докладите навсякъде пише, че това е било едно много добро дете, включвало се е активно в игрите, в задачите, които са му възлагали да изпълнява, ходело е на училище…
- А защо това дете е преспивало по пътя по полицейските участъци, а в Балчик се оказва с рани и гной по главата?!
- Аз не мога да кажа това, трябва да попитате социалните работници и хората, които са се погрижили за предвижването на 9-годишния Иван от София до Балчик! Аз също си задавам този въпрос, но нямам отговор!
- Къде е сега Иван - в центъра в Балчик, примирен със съдбата си?
- Сигурно не е примирен. И аз съм убедена, че няма да се примири и сигурно ще чуем след някой месец, че е тръгнал пеша да се прибира от Балчик за София при майка си… Грешката на социалните работници е неописуема! Не знам какъв човек трябва да бъдеш, за да постъпиш така с едно дете!...
- В интервю в миналия брой на нашия вестник стана ясно, че Иван е брат на ХИВ-позитивния Сали, който от години броди безпризорен по улиците, а всъщност беше върнат на майката...
- Аз питам: защо ХИВ-позитивното дете Сали е върнато на майката, а здравите й деца са в институции? Защото, когато това дете се е разболяло, то е било върнато на майката? А се е разболяло, когато е било в институция, в Дом “Асен Златаров”!... Искам да попитам органите, които се занимават със закрила на детето, как може една майка да има потенциал да се грижи за едното си дете, а за другите си деца да не може да се грижи?
Искам да попитам институциите какво направиха те да мотивират тази майка, да й помогнат психологически и финансово, да й намерят работа, за да може да гледа своите деца? Защото няма по-добра среда от семейната, където децата могат да се чувстват спокойни и щастливи и да могат да бъдат обгрижвани по добър начин!
- Защо като че ли у нас институциите по закрила на детето действат срещу биологичните родители?
- В България се допуска извеждане на деца от биологичните семейства, за да се дават на приемни родители и да се пълнят Центровете за настаняване от семеен тип! В същото време Агенцията за социално подпомагане изнесе информация, че през 2014 г. са намалели осиновяванията. Можем само да гадаем защо. Процедурата, по която се осиновяват деца в България, е изключително тромава, бюрократизирана.
Родителите са лишавани от своите деца, защото са бедни! Голяма част от българското общество е в затруднено финансово положение и би трябвало тези служби да се замислят така ли трябва да действат спрямо тези български граждани! Необяснимо защо една държавна институция действа по такъв начин! Вместо биологичните родители да се подкрепят в труден за тях момент,
социалните служби ги наказват, като отнемат децата им!
Получавам много сигнали от такива родители. Две от майките - в София и в Перник, вследствие на стрес от такива преживявания, са се разболели и са оперирани от рак на гърдата! Защото тези хора трябва да се борят за децата си, а никой не им обяснява как да защитят своите права! При един от фрапиращите случаи в Плачковци, при който все още се борим за връщане на последното детенце на биологичните родители, бащата също претърпя операция! Това е много плашещо!
- Какъв е този случай?
- В Плачковци през ноември месец миналата година са изведени 4 дечица от българско семейство, което работи, което е теглило кредит и си е закупило къща, което има желание да се грижи за своите деца. Децата са изключително привързани към родителите си, но за съжаление никой не се е съобразил с това и те се извеждат от семейството! След сигнали от Конфедерацията за защита правата на децата, три от тях са върнати в семейството около 20 декември миналата година. За съжаление, най-малкото момченце не е върнато все още. Социалните служби са казали на семейството, че трябва да закупи още дърва за огрев, след това са разпоредили да си боядисат къщата отвън и да закупят пюрета и сухи храни за бебето, освен това - и електронен термометър... Последната информация, която получих е, че детето е болно и докато не се възстанови няма да бъде върнато в семейството. Искам да попитам: когато едно дете е болно, трябва ли то да бъде при приемни родители или трябва да бъде в лечебно заведение?! И защо детето при здравословен проблем трябва да бъде в приемно семейство, а не при своята майка?!
Една приемна майка сподели, че е поискала от Дирекция “Социално подпомагане” да се осъществява контакт между детето, което е приела в семейството си, и биологичните родители. Шокира ме това, че от Дирекцията не са й разрешили детето да контактува с биологичните си родители! Питам се дали Държавна агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане не целят отчуждаването на децата, настанени в приемни семейства, от биологичните им родители!? Децата са изключително объркани! Карат ги да наричат приемните родители “мамо и татко” и по този начин, особено ако са по-малки дечицата, те се объркват кои са истинските им родители!...
- А целта би трябвало да бъде децата да се върнат в семействата си рано или късно…
- Целта е децата да останат при приемните семейства, докато се стабилизират собствените им семейства, и отново де се върнат в тях.
- Какво са възможностите биологичните родители да се борят за своите права?
- Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане Ивайло Иванов 10 дена след кръглата маса, която проведох в парламента на тема “Правата на децата – отговорност или бизнес”, си позволи да издаде едно указание, което е в разрез с всички нормативни документи, закони и Конституцията! Той забрани достъп до всякаква информация - до социалните доклади, до протоколите, на засегнатите родители и дори, представете си, на техните адвокати! По този начин
сложи бариера пред родителите да не могат да търсят своите права чрез съда!
От Конфедерацията за защита правата на децата имам информация, че социалните доклади се подменят, коригират се, след като родителите вече са се подписали! Това е нещо недопустимо!
Освен това как един социален работник си позволява да попита детето: “Ти при кого искаш да останеш - при майка си или при баща си?”. Това за мен е непонятно - децата имат нужда както от майката, така и от бащата! Децата трябва да бъдат обгрижвани и от двамата родители, независимо те в какви взаимоотношения са.
- Каква е причината да се извеждат деца от биологичните им семейства при приемни родители или в т. нар. центрове от семеен тип?
- За да се усвоят пари! Професионалните приемни семейства получават между 500 и 700 лв. за едно дете. В град Средец имаме следния случай – разделят се братче и сестриче – дават се в различни приемни семейства, за да се вземат повече пари! Защото, ако и двете деца са на едно място, ще се вземат 1000 лв., ако са разделени, ще се вземе много повече от приемните родители! Затова се разделят кръвни братя и сестри!
Извеждат се неправомерно деца от биологичните им семейства, за да се запълнят центровете от семеен тип, за да се усвоят европари
Запознах се с много доклади, в които пише, че персоналът в тях е неподготвен, неквалифициран, не може да поеме отговорността за тези деца. Има страхотно текучество в тези центрове, не са създадени никакви семейни условия. В тези центрове няма нищо семейно! Храната се доставя от фирми за кетъринг, децата не могат да участват в приготвянето й, да бъдат ангажирани с нещо, както е във всяко едно нормално семейство. Иначе къщичките в тези центрове са много хубави, нови, обзаведени, но това, че имаме хубави бели стени и нови мебели, не значи, че ние даваме една добра среда, в която децата могат да се развиват добре! Самата идея е много хубава, но тя е опорочена!
Имаме случай, в който 12 деца от дома в Доганово са преместени в център от семеен тип в Самоков - далече от родителската среда. В края на миналата учебна година – без подготовка, без разговор с тях, като чували с картофи! В центъра от семеен тип в Бургас пък не ги водят на училище, нямат контакт с околния свят!
- В центъра от семеен тип в Ямбол е починало едно дете. Какъв е случаят, вие сте направили запитване, доколкото знам?
- Всички документи за този случай ги получих. Детето е имало здравословен проблем. Хората от центъра не са се обърнали веднага към лекар. Положението му се влошава и то е починало. Навсякъде в докладите пише, че екипът в центъра е бил неподготвен да се справи със ситуацията, че трудно там се задържат професионалисти – социален работник, медицинска сестра, психолог. Хора със средно образование, без да са преминали специално обучение, се изпращат в центровете. В повечето случаи това са детегледачки, които нямат капацитет да се грижат за децата!
- Защо децата се извеждат от домовете за деца, лишени от родителска грижа, към центровете от семеен тип, при положение, че в гетатата има толкова малчугани, които живеят мизерно и имат нужда от по-добри условия?
- Защото социалните работници не смеят да влязат в гетата, защото не са обучени как да комуникират с общностите там. В системата има много проблеми, един от основните е липсата на професионална подготовка на кадрите.
Децата в риск заслужават пълната грижа на държавата, затова и ресорните институции трябва да са компетентни да оказват подкрепа – и на тях, но и на семействата им. Мястото на всяко дете е до неговите биологични родители. Социалните работници трябва да ги подпомогнат, те са длъжни да го направят! Най-лесно е да бъдат изведени и разпределени по домове, центрове и приемни родители,
но наистина ли това е най-полезното?
Наличието на свободни места в тях не е причина за неправомерно извеждане на децата от истинския им дом! В Софи има 13 центъра от семеен тип, които са празни, в Пловдив - 3, в Пещера има настанени 10 деца, а центърът е за 14, в Бургас също не е запълнен капацитетът на центровете. Не може на всяка цена, въпреки интереса им, деца да бъдат разделяни от родителите им, за да се обоснове наличието на тези центрове!
Като народен представител и председател на Женската организация на ВМРО ще бъда непримирима към всяка експлоатация на децата за реализация на един или друг проект, за обслужване на нечии цели и интереси!
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Eксклузивно пред “ШОУ” Султанка Петрова разкрива как социалните институции съсипват деца, за да усвояват европейски пари!
- Изнесохте изключително шокиращ факт пред медиите - че от 2010 година насам в институции, които се занимават със закрила на детето, са починали 295 мъници, както и извадихте документ, че се търсят 221 деца, за да “запълнят” с тях къщичките от семеен тип в страната. Как се добрахте до тази информация?
- Трябва да има коректност между нас като народни представители и тези институции, които се занимават със закрила на детето, а те скриха информация от мен! Зам.-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова е издала едно указание за извеждане на 221 деца от домовете за деца, лишени от родителска грижа, които трябва да бъдат настанени в Центровете от семеен тип. До края на годината изтича тази програма, а трябва да се усвоят парите, и затова трябва да се запълнят тези бели къщички! А никой не се интересува от децата, от това как те се местят там!...
По телефона Камелия Николова - заместничката на шефката на Държавната агенция за закрила на детето Ева Жечева, ми каза, че такъв документ няма! След това в писмен вид отправих искане както до Министерството на труда и социалната политика, така и до ДАЗД.
То беше внесено от мой сътрудник. След това от Агенцията казаха, че такъв входящ номер няма! Аз казах: “Не, има такъв входящ номер!”. Тогава се установи, че в ДАЗД има две деловодства! Когато е внасял моето искане, сътрудникът ми е бил изпратен в другото деловодство… В крайна сметка, след като внесох искането, лично главният секретар на ДАЗД е оттеглил писмото под №150 от зам.-министъра Зорница Русинова и няколко дена след това то беше изтрито и от автоматизираната система на ДАЗД! След като изнесох фактите по писмото по телевизията и го показах, то вече се появи и на автоматизираната система, върна се и моето искане в деловодството на ДАЗД! За мен е недопустимо една
държавна институция да укрива документи от народен представител!
- Защо написахте отвореното си писмо?
- Написах отворено писмо до председателя на Агенцията Ева Жечева и до медиите, защото след оповестените от мен факти започна тормоз срещу служителите, които работят в Държавната агенция за закрила на детето! В момента всеки един от тях е разпитван един по един в кабинета на главния секретар на ДАЗД - кой ме познава, защо ме познава, кога се е срещал с мен, как се е срещал с мен… Заплашвани са, че ще им бъдат проверявани телефоните и компютрите кой е бил във връзка с мен! Това е недопустимо да се случва, в която и да било администрация в България! Затова бях принудена да изнеса факта, че шефката на ДАЗД на обща сбирка в Хисар е съобщила, че 221 деца трябва да бъдат изведени и аз оттам имам тази информация. От неправителствени организации получих и останалите документи. Това, което съм изнесла като информация в медиите, не е благодарение на служителите, работещи в ДАЗД!
Една от служителките в ДАЗД преди около 20-ина дни участва в предаване по телевизия „Евроком”, където беше поканена като експерт и като гражданин, а не като държавен служител от ДАЗД. И не е имало никакви нападки срещу агенцията - просто се обсъждаше правото на децата да се отглеждат в семейна среда. Аз я помолих да даде своето мнение и тя беше любезна да го направи и да участва с мен в това предаване. И днес съжалявам, че поканих тази жена, защото срещу нея сега е цялото ръководство на ДАЗД и всичко се струпва върху нейната глава!
Нарочили са я, че тя ми е изнесла информацията, която аз съобщих в медиите,
смачкаха я!
Разпитват я откъде ме познава, как е попаднала с мен в предаването… Нищо чудно и да я уволнят!
- Как ще коментирате горещия случай около 9-годишния Иван, който си преряза вените наскоро, изпратен от Дом “Асен Златаров” в София в центъра от семеен тип в Балчик?
- Иван беше изпратен от София в Център за настаняване от семеен тип в Балчик, при положение, че във всички доклади на социалните работници е написано, че детето има силна връзка с майка си и иска да бъде с нея, затова и бяга от Дом “Асен Златаров”. Тази връзка би трябвало да се запази. Вместо това социалните работници го лъжат, че го изпращат в Балчик при братчето му! Категорична съм - по този начин не може да се манипулират деца! Защото всички виждаме какъв е крайният резултат - то си прерязва вените!!!
Не би трябвало това дете да се изпраща толкова далече от семейната среда. А в докладите навсякъде пише, че това е било едно много добро дете, включвало се е активно в игрите, в задачите, които са му възлагали да изпълнява, ходело е на училище…
- А защо това дете е преспивало по пътя по полицейските участъци, а в Балчик се оказва с рани и гной по главата?!
- Аз не мога да кажа това, трябва да попитате социалните работници и хората, които са се погрижили за предвижването на 9-годишния Иван от София до Балчик! Аз също си задавам този въпрос, но нямам отговор!
- Къде е сега Иван - в центъра в Балчик, примирен със съдбата си?
- Сигурно не е примирен. И аз съм убедена, че няма да се примири и сигурно ще чуем след някой месец, че е тръгнал пеша да се прибира от Балчик за София при майка си… Грешката на социалните работници е неописуема! Не знам какъв човек трябва да бъдеш, за да постъпиш така с едно дете!...
- В интервю в миналия брой на нашия вестник стана ясно, че Иван е брат на ХИВ-позитивния Сали, който от години броди безпризорен по улиците, а всъщност беше върнат на майката...
- Аз питам: защо ХИВ-позитивното дете Сали е върнато на майката, а здравите й деца са в институции? Защото, когато това дете се е разболяло, то е било върнато на майката? А се е разболяло, когато е било в институция, в Дом “Асен Златаров”!... Искам да попитам органите, които се занимават със закрила на детето, как може една майка да има потенциал да се грижи за едното си дете, а за другите си деца да не може да се грижи?
Искам да попитам институциите какво направиха те да мотивират тази майка, да й помогнат психологически и финансово, да й намерят работа, за да може да гледа своите деца? Защото няма по-добра среда от семейната, където децата могат да се чувстват спокойни и щастливи и да могат да бъдат обгрижвани по добър начин!
- Защо като че ли у нас институциите по закрила на детето действат срещу биологичните родители?
- В България се допуска извеждане на деца от биологичните семейства, за да се дават на приемни родители и да се пълнят Центровете за настаняване от семеен тип! В същото време Агенцията за социално подпомагане изнесе информация, че през 2014 г. са намалели осиновяванията. Можем само да гадаем защо. Процедурата, по която се осиновяват деца в България, е изключително тромава, бюрократизирана.
Родителите са лишавани от своите деца, защото са бедни! Голяма част от българското общество е в затруднено финансово положение и би трябвало тези служби да се замислят така ли трябва да действат спрямо тези български граждани! Необяснимо защо една държавна институция действа по такъв начин! Вместо биологичните родители да се подкрепят в труден за тях момент,
социалните служби ги наказват, като отнемат децата им!
Получавам много сигнали от такива родители. Две от майките - в София и в Перник, вследствие на стрес от такива преживявания, са се разболели и са оперирани от рак на гърдата! Защото тези хора трябва да се борят за децата си, а никой не им обяснява как да защитят своите права! При един от фрапиращите случаи в Плачковци, при който все още се борим за връщане на последното детенце на биологичните родители, бащата също претърпя операция! Това е много плашещо!
- Какъв е този случай?
- В Плачковци през ноември месец миналата година са изведени 4 дечица от българско семейство, което работи, което е теглило кредит и си е закупило къща, което има желание да се грижи за своите деца. Децата са изключително привързани към родителите си, но за съжаление никой не се е съобразил с това и те се извеждат от семейството! След сигнали от Конфедерацията за защита правата на децата, три от тях са върнати в семейството около 20 декември миналата година. За съжаление, най-малкото момченце не е върнато все още. Социалните служби са казали на семейството, че трябва да закупи още дърва за огрев, след това са разпоредили да си боядисат къщата отвън и да закупят пюрета и сухи храни за бебето, освен това - и електронен термометър... Последната информация, която получих е, че детето е болно и докато не се възстанови няма да бъде върнато в семейството. Искам да попитам: когато едно дете е болно, трябва ли то да бъде при приемни родители или трябва да бъде в лечебно заведение?! И защо детето при здравословен проблем трябва да бъде в приемно семейство, а не при своята майка?!
Една приемна майка сподели, че е поискала от Дирекция “Социално подпомагане” да се осъществява контакт между детето, което е приела в семейството си, и биологичните родители. Шокира ме това, че от Дирекцията не са й разрешили детето да контактува с биологичните си родители! Питам се дали Държавна агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане не целят отчуждаването на децата, настанени в приемни семейства, от биологичните им родители!? Децата са изключително объркани! Карат ги да наричат приемните родители “мамо и татко” и по този начин, особено ако са по-малки дечицата, те се объркват кои са истинските им родители!...
- А целта би трябвало да бъде децата да се върнат в семействата си рано или късно…
- Целта е децата да останат при приемните семейства, докато се стабилизират собствените им семейства, и отново де се върнат в тях.
- Какво са възможностите биологичните родители да се борят за своите права?
- Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане Ивайло Иванов 10 дена след кръглата маса, която проведох в парламента на тема “Правата на децата – отговорност или бизнес”, си позволи да издаде едно указание, което е в разрез с всички нормативни документи, закони и Конституцията! Той забрани достъп до всякаква информация - до социалните доклади, до протоколите, на засегнатите родители и дори, представете си, на техните адвокати! По този начин
сложи бариера пред родителите да не могат да търсят своите права чрез съда!
От Конфедерацията за защита правата на децата имам информация, че социалните доклади се подменят, коригират се, след като родителите вече са се подписали! Това е нещо недопустимо!
Освен това как един социален работник си позволява да попита детето: “Ти при кого искаш да останеш - при майка си или при баща си?”. Това за мен е непонятно - децата имат нужда както от майката, така и от бащата! Децата трябва да бъдат обгрижвани и от двамата родители, независимо те в какви взаимоотношения са.
- Каква е причината да се извеждат деца от биологичните им семейства при приемни родители или в т. нар. центрове от семеен тип?
- За да се усвоят пари! Професионалните приемни семейства получават между 500 и 700 лв. за едно дете. В град Средец имаме следния случай – разделят се братче и сестриче – дават се в различни приемни семейства, за да се вземат повече пари! Защото, ако и двете деца са на едно място, ще се вземат 1000 лв., ако са разделени, ще се вземе много повече от приемните родители! Затова се разделят кръвни братя и сестри!
Извеждат се неправомерно деца от биологичните им семейства, за да се запълнят центровете от семеен тип, за да се усвоят европари
Запознах се с много доклади, в които пише, че персоналът в тях е неподготвен, неквалифициран, не може да поеме отговорността за тези деца. Има страхотно текучество в тези центрове, не са създадени никакви семейни условия. В тези центрове няма нищо семейно! Храната се доставя от фирми за кетъринг, децата не могат да участват в приготвянето й, да бъдат ангажирани с нещо, както е във всяко едно нормално семейство. Иначе къщичките в тези центрове са много хубави, нови, обзаведени, но това, че имаме хубави бели стени и нови мебели, не значи, че ние даваме една добра среда, в която децата могат да се развиват добре! Самата идея е много хубава, но тя е опорочена!
Имаме случай, в който 12 деца от дома в Доганово са преместени в център от семеен тип в Самоков - далече от родителската среда. В края на миналата учебна година – без подготовка, без разговор с тях, като чували с картофи! В центъра от семеен тип в Бургас пък не ги водят на училище, нямат контакт с околния свят!
- В центъра от семеен тип в Ямбол е починало едно дете. Какъв е случаят, вие сте направили запитване, доколкото знам?
- Всички документи за този случай ги получих. Детето е имало здравословен проблем. Хората от центъра не са се обърнали веднага към лекар. Положението му се влошава и то е починало. Навсякъде в докладите пише, че екипът в центъра е бил неподготвен да се справи със ситуацията, че трудно там се задържат професионалисти – социален работник, медицинска сестра, психолог. Хора със средно образование, без да са преминали специално обучение, се изпращат в центровете. В повечето случаи това са детегледачки, които нямат капацитет да се грижат за децата!
- Защо децата се извеждат от домовете за деца, лишени от родителска грижа, към центровете от семеен тип, при положение, че в гетатата има толкова малчугани, които живеят мизерно и имат нужда от по-добри условия?
- Защото социалните работници не смеят да влязат в гетата, защото не са обучени как да комуникират с общностите там. В системата има много проблеми, един от основните е липсата на професионална подготовка на кадрите.
Децата в риск заслужават пълната грижа на държавата, затова и ресорните институции трябва да са компетентни да оказват подкрепа – и на тях, но и на семействата им. Мястото на всяко дете е до неговите биологични родители. Социалните работници трябва да ги подпомогнат, те са длъжни да го направят! Най-лесно е да бъдат изведени и разпределени по домове, центрове и приемни родители,
но наистина ли това е най-полезното?
Наличието на свободни места в тях не е причина за неправомерно извеждане на децата от истинския им дом! В Софи има 13 центъра от семеен тип, които са празни, в Пловдив - 3, в Пещера има настанени 10 деца, а центърът е за 14, в Бургас също не е запълнен капацитетът на центровете. Не може на всяка цена, въпреки интереса им, деца да бъдат разделяни от родителите им, за да се обоснове наличието на тези центрове!
Като народен представител и председател на Женската организация на ВМРО ще бъда непримирима към всяка експлоатация на децата за реализация на един или друг проект, за обслужване на нечии цели и интереси!
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
