Джулия се събужда една сутрин и вижда, че съпруга й го няма. През последните няколко месеца той се държи странно и нищо не е както преди, и естествено, тя веднага си прави прибързани заключения.
Скъпа Джулия,
Пиша ти докато спиш. в случай, че не аз се събудя до теб.
При тези пътувания, аз прекарвам все повече време от другата страна и кой знае, може някой път въобще да не се прибера.
В случай, че утре не мога да разбера какво ми се случва. В случай, че утре не успея да ти кажа колко ти се възхищавам и ценя решимостта ти да си до мен, да се опитваш да ме направиш щастлив, въпреки всичко. Както винаги си го правила.
В случай, че вече не разбирам какво точно правиш. Когато залепваш бележки по вратите, за да не объркам банята с кухнята. Когато ме караш да се смея, като видя, че съм си обул обувките без чорапи. Когато поддържаш разговора, въпреки, че се губя на всяко изречение. Когато се приближаваш дискретно и ми прошепваш името на някое от внучетата ни. Когато с нежност отговаряш на пристъпите ми на ярост, които се надигат в мен срещу това нещо, което все повече ме превзема.
Поради тези и много други причини. В случай, че утре не помня нито твоето, ние своето име.
В случай, че утре не мога да ти благодаря.
В случай, че не мога да ти кажа за последен път, че те обичам, Джулия.
Завинаги твой,
Т. А. М. Р.
