Какво се случва с човека, когато животът му постепенно наближава своя край? Това е въпрос, който вълнува хората от векове.
Медицината познава редица физически промени, характерни за последните дни и часове от живота. Но съществуват и преживявания, които са много по-трудни за обяснение.
Някои умиращи пациенти започват да говорят за близки, които отдавна са починали.
За семейството подобни думи могат да бъдат смущаващи и дори плашещи.
Но за самия човек преживяването нерядко е свързано с усещане за любов, утеха и спокойствие.
Именно върху тези необичайни моменти от работата си насочва вниманието медицинската сестра Джули Макфадън, известна в социалните мрежи като Hospice Nurse Julie.
Медицинската сестра, която е била до стотици хора в последните им дни
Джули Макфадън работи в хоспис, където се грижи за пациенти с тежки заболявания в края на живота им.
През годините тя е била свидетел на смъртта на стотици хора.
Натрупаният опит я подтиква да започне да разказва публично за промените, които настъпват в човешкото тяло и съзнание през този период.
Целта ѝ е да помогне на семействата да разберат по-добре какво може да преживява техният близък и да не изпадат в паника при всяка непозната промяна.
Едно от явленията, за които говори най-често, са така наречените видения в края на живота .
Според нейните наблюдения те се срещат при значителна част от пациентите, за които се грижи.
Макфадън твърди, че е забелязвала подобни преживявания при повече от половината от тях.
„Виждам майка си“ – думите, които близките не очакват да чуят
Една от най-характерните особености на тези преживявания е появата на хора от миналото.
Пациентът може внезапно да започне да говори за родителите си, които са починали преди десетилетия.
Друг път споменава съпруг или съпруга, приятел от детството или друг скъп човек.
Някои разказват, че виждат починалия си близък до леглото или че той е дошъл да ги посети.
Други описват разговори, които според тях са провели с тези хора.
Любопитното е, че в подобни разкази често присъстват и домашни любимци.
Човек може да спомене куче или котка, които е обичал преди много години, и да твърди, че отново ги вижда.
За околните това може да изглежда като необичайно поведение.
Но пациентът невинаги проявява страх или объркване.
Напротив – понякога изглежда по-спокоен, усмихва се и говори за преживяването като за нещо приятно.
Кога започват тези видения?
Според Джули Макфадън подобни преживявания могат да се появят седмици преди смъртта.
В практиката си тя е наблюдавала случаи, в които пациентите започват да описват срещи с починали близки приблизително месец преди края на живота.
Понякога това се случва и по-близо до последните дни.
Важно е обаче да се знае, че подобно преживяване не може да служи като точен ориентир за оставащото време.
Не всеки умиращ човек съобщава за видения.
Също така необичайните усещания и образи могат да се появят по различни причини, които не са свързани с непосредственото настъпване на смъртта.
Затова не е правилно близките да правят заключение, че човек скоро ще почине само защото е споменал починал роднина.
Снимка: Shutterstock
Какво представлява явлението, наречено „visioning“?
Макфадън използва английската дума visioning, за да опише тези преживявания.
В медицинската литература те често се разглеждат в по-широката категория на сънищата и виденията в края на живота.
Особеното е, че някои пациенти ги преживяват по време на сън, докато други твърдят, че виждат починалите си близки, когато са будни.
Човек може да разговаря съвсем нормално с медицинската сестра или семейството си и едновременно с това да описва присъствието на някого, когото останалите не виждат.
Макфадън подчертава, че тези преживявания не бива автоматично да се приравняват с объркване.
Съществуват пациенти, които запазват яснотата на мисълта си и същевременно споделят подобни необичайни усещания.
Въпреки това разграничаването между видения, сънища и медицински обусловени нарушения във възприятието изисква внимателна професионална оценка.
Науката също е изследвала необичайните срещи с починали близки
Въпреки че темата звучи мистично, тя не е непозната за медицинските изследователи.
В научната литература са описани наблюдения върху пациенти в хосписи, които съобщават за ярки сънища и видения в края на живота.
При едно изследване, публикувано през 2014 година, учени проучват преживяванията на пациенти в хоспис, като ги интервюират за съдържанието и емоционалното въздействие на техните сънища и видения.
Сред най-често споменаваните образи са починали роднини и приятели.
Изследователите установяват, че много участници възприемат преживяванията си като изключително реалистични.
Особено показателно е, че виденията с починали близки често са свързани с повече утеха, отколкото други видове сънища.
Това не доказва, че пациентите действително осъществяват контакт с починали хора.
Но показва, че преживяванията са психологически значими и заслужават внимателно отношение.
Защо тези видения понякога носят спокойствие?
За хората, които се намират в последния етап от живота си, присъствието на близките има особено значение.
Страхът от раздяла, болката и несигурността могат да бъдат сериозно емоционално предизвикателство.
В този контекст образът на любим човек може да бъде преживян като източник на сигурност.
Пациентът може да почувства, че не е сам.
Споменът за родител, съпруг или приятел може да събуди усещане за топлина, приемане и принадлежност.
Някои хора описват преживяването така, сякаш близките им са дошли да ги придружат.
Други просто разказват, че са почувствали познато и успокояващо присъствие.
Не всички подобни преживявания обаче са приятни.
При част от пациентите те могат да предизвикат тревога или да бъдат свързани с болезнени спомени.
Затова най-важно е как се чувства самият човек.
Означава ли това, че човек вижда отвъдното?
Този въпрос неизбежно възниква, когато става дума за срещи с починали близки.
За някои семейства преживяванията имат духовен смисъл и се възприемат като знак за продължаване на съществуването след смъртта.
Други предпочитат да ги разглеждат като резултат от сложни процеси в мозъка.
Науката все още няма окончателно обяснение за всички сънища и видения, съобщавани в края на живота.
Възможно е роля да играят спомените, емоционалното състояние, промените във физиологията и други фактори.
Но липсата на пълно обяснение не е доказателство за свръхестествен произход.
Джули Макфадън също не твърди, че може да докаже дали описваните срещи действително се случват.
Тя се придържа към онова, което е наблюдавала като медицински специалист – пациентите разказват за тези преживявания и често намират утеха в тях.
Кога необичайното поведение може да бъде сигнал за медицински проблем?
Има една много важна разлика, която семействата трябва да познават.
Не всяка промяна във възприятието при тежко болен човек е безобидна.
Внезапното объркване, дезориентацията, силната тревожност или необичайното поведение могат да бъдат признаци на делириум.
Това е състояние, при което настъпва остро нарушение на вниманието и мисловните функции.
Причините могат да включват инфекции, обезводняване, нарушения в обмяната на веществата или действие на определени лекарства.
За разлика от спокойното описание на необичайно преживяване, пациентът с делириум може да има затруднения да се ориентира, да разпознава близките си или да поддържа последователен разговор.
Понякога състоянието се променя значително в рамките на един и същи ден.
Затова внезапна промяна в поведението винаги трябва да бъде обсъдена с лекуващия екип.
Не е безопасно всичко да се обяснява единствено с наближаващия край на живота.
Как трябва да реагира семейството, ако близкият им твърди, че вижда починал човек?
Според подхода, който Макфадън популяризира, най-важното е човекът да бъде изслушан спокойно.
Ако пациентът описва приятна среща с починал роднина, не е необходимо близките веднага да го убеждават, че това е невъзможно.
Подобна реакция може да предизвика ненужно напрежение.
По-полезно е да го попитат как се чувства.
Ако преживяването му носи утеха, семейството може просто да остане до него и да го изслуша.
Ако обаче пациентът е уплашен, объркан или силно разтревожен, трябва да се потърси съдействие от медицински специалист.
Целта не е близките сами да установят дали видението е действително, а да помогнат на човека да се чувства защитен и спокоен.
Още един необичаен признак: Раната, която понякога се появява в края на живота
Освен за виденията Джули Макфадън говори и за физическа промяна, която е много по-малко позната извън медицинските среди.
Става дума за така наречената терминална язва на Кенеди.
Това е специфична кожна рана, която понякога се появява при пациенти в последната фаза от живота им.
Най-често се развива в областта на кръстеца и опашната кост.
На пръв поглед може да прилича на синина или на рана от продължително залежаване.
Има обаче характерни особености, които могат да насочат медицинските специалисти към това състояние.
Как изглежда терминалната язва на Кенеди?
Според информацията на Кливландската клиника раната може да има различен цвят.
Понякога изглежда червена или лилава, а в други случаи придобива жълтеникав или черен оттенък.
Формата ѝ може да бъде неправилна и да наподобява круша или пеперуда.
Характерно е, че при някои пациенти подобна рана може да се развие много бързо.
Понякога промените по кожата настъпват в рамките на часове.
Тя се свързва с тежкото общо състояние на организма и постепенното нарушаване на функциите на жизненоважни органи.
Кожата също е орган и при сериозно влошаване на кръвообращението и общото състояние може да бъде засегната.
Важно е обаче да се знае, че не всяка рана с подобен вид представлява терминална язва на Кенеди.
Може ли раната да се появи въпреки добрите грижи?
Да, възможно е.
Това е една от особеностите на терминалната язва на Кенеди.
Докато много рани от притискане могат да бъдат предотвратени или ограничени чрез подходящи грижи, някои кожни увреждания в края на живота могат да се развият въпреки внимателната хигиена и редовното променяне на положението на пациента.
Това не означава, че грижите за кожата са без значение.
Напротив, те остават изключително важни за облекчаване на дискомфорта и предотвратяване на допълнителни усложнения.
Но при терминално болни хора съществуват състояния, при които кожата постепенно губи способността си да се възстановява.
Точният произход на тези рани все още не е напълно изяснен.
Означава ли появата на такава рана, че смъртта е съвсем близо?
Терминалната язва на Кенеди може да се свързва с напредналия процес на умиране.
Тя обаче не позволява да се определи точно колко време остава на пациента.
При някои хора състоянието се влошава бързо, докато при други развитието е по-продължително.
Затова външният вид на една рана не бива да се използва от семейството за самостоятелни прогнози.
Всяка нова рана, необичайна промяна в цвета на кожата или внезапно кожно увреждане трябва да бъдат прегледани от медицински специалист.
Ако се установи терминална язва, грижите обикновено са насочени към облекчаване на болката и осигуряване на възможно най-голям комфорт.
Най-важното, което медицинската сестра иска семействата да разберат
В работата си с тежко болни пациенти Джули Макфадън се сблъсква не само с физическите промени в края на живота.
Тя вижда и страха на близките, които често не знаят какво да очакват.
Понякога семейството се тревожи, защото пациентът говори с човек, когото останалите не виждат.
Друг път паниката е свързана с нова рана, необичайно поведение или промяна в състоянието.
Затова медицинската сестра насърчава хората да разговарят открито с лекарите и специалистите по палиативни грижи.
Според нея знанието за възможните промени може да помогне на близките да преминат през този тежък период с повече спокойствие.
Това не означава да се пренебрегват симптомите.
Означава да се търси професионална подкрепа, вместо всяка промяна да бъде посрещана със страх.
Последните дни от живота понякога носят неочаквано усещане за близост
Историите, които Джули Макфадън споделя, разкриват една по-малко обсъждана страна на грижите в края на живота.
Те напомнят, че за човека в този период значение имат не само медицинските процедури, но и спомените, личните отношения и усещането, че не е сам.
За някои пациенти образът на починал близък се превръща в източник на утеха.
За семейството подобно преживяване може да бъде трудно за разбиране.
Но понякога най-важният въпрос не е дали човекът действително вижда някого, а дали се чувства спокоен.
Медицината все още не може да обясни напълно всички преживявания, съобщавани от хора в края на живота. Научните изследвания обаче потвърждават, че сънищата и виденията с починали близки са описвани от немалко пациенти. Те невинаги са тревожни и понякога носят утеха. В същото време внезапното объркване, силната тревожност и новите кожни увреждания изискват медицинска оценка. Най-важната грижа остава човекът да получи подкрепа, облекчение и достойнство до последния момент.
