Проф. д-р Тома Пожарлиев е един от най-добрите хирурзи в България, извършил първата лапароскопска холецистектомия в страната през 1993 г.
Извършил е над 10 000 ендоскопски операции при жлъчнокаменна болест, хиатални, диафрагмални и хернии на предна коремна стена, заболявания на матка и яйчници, и спешни състояния.
Членува в пленума на Българското хирургично дружество, Европейското дружество на хирурзите, Българската асоциация на хирурзи и гастроентеролози.
Председател е на Секцията по миниинвазивна хирургия на Българското хирургично дружество и е почетен член на лапароскопските дружества на Сърбия и Македония. Има над 180 публикации в сферата на спешната, коремната и лапароскопската хирургия.
За проблемите в българското здравеопазване, за личната отговорност на всеки относно собственото му здраве, за необходимостта всеки да търси и да попадне на подходящия доктор и по още редица въпроси, четете в интервюто с проф. д-р Тома Пожарлиев.
- Проф. Пожарлиев, преди години в интервю за в. “Доктор” изразихте мнение, че българското здравеопазване не е чак толкова лошо. Още ли смятате така?
- Да, още смятам, че е така. В смисъл, има много добри доктори, въпреки че парите за здраве са проблем.
- Ако трябва да обобщите или да сравните с другите, по-богатите държави, как виждате днес българското здравеопазване, най-общо казано?
- Ако човек отиде и поживее в Австрия, в Германия, в Англия, в Канада, ще разбере какво е здравеопазването там. Първо да уточня, че който съумее да се добере до същинското здравеопазване в Канада например, там то е безплатно.
Мои познати отидоха да живеят там със зелена карта, но впоследствие се върнаха, пенсионери са. Там, в Канада на жената са й направили операция, без нищо да плаща.
Сменили са й колянна става, без да й поискат нищо. За сравнение, тук, в България, са й поискали от 3500 до 5000 лв. Аз лично се учудвам откъде-накъде канадските граждани ще плащат за операция на една жена, пенсионерка в България, която не е внесла нито една стотинка там. Значи тези средства идват от канадските граждани, няма как иначе. Това от една страна.
От друга страна обаче, пак конкретен пример ще ви дам, от Канада дойде при мен да се оперира човек, защото там чакал един месец само за консултация с хирург.
И след това ако се окаже, че е за операция, трябвало да чака още три месеца, за да го оперират. Той дойде при мен в четвъртък, в петък го оперирах. Ето това са приликите и разликите, ако вземем да сравняваме.
Проф. д-р Тома Пожарлиев
- Какъв извод трябва да си направим от това, което разказахте? Ние да се грижим повече за собственото си здраве или здравните институции са длъжници и на пациентите, и на докторите?
- Да, най-напред човек сам се грижи за здравето си. Но трябва да се дават повече пари за здравеопазване, това е безспорно. Защото с всяка година здравеопазването като цяло става по-скъпо и по-изискващо. Всяка година растат цените на апаратурата, на консумативите.
А Здравната каса отпуска смешни средства за тази апаратура. И това е само едно от нещата. Има много големи разминавания и разлики в сумите, които Здравната каса плаща и за процедурите, и за операциите. Не може да се приеме само за 2500 лв. да се оперира дебело черво, но такава е цената на клиничната пътека.
Навсякъде по света такава операция е 15 и повече пъти по-скъпа, това е.
Все още голям проблем си остава определянето на цените на различните клинични пътеки. Да, те в различните медицински области са различни, но все пак.
По тази причина се отвориха и толкова много инвазивни кардиологични центрове - за техните процедури се плаща много повече от Здравната каса. Всички станахме свидетели наскоро как някой си доктор от Пазарджик вземал 40 000 лв. заплата.
- А няма ли чуваемост от експерти като вас, за да се разпределят по-справедливо средствата?
- Не, няма чуваемост. Просто, лоби, това е. Например, страшно много средства се отделят за химиотерапия, която не е панацея. Както казах, Касата плаща 2500 лв. за операция. И ако тази операция е извършена навреме, човекът може да се излекува.
Докато за химиотерапия се дават около 60-70 хиляди лева за същото заболяване. Но това, както се сещате, не го решавам аз или други експерти, няма значение от коя област.
А ръководителите на болниците се съгласяват, защото ги назначават политическите сили, това е. Иначе, има много добри доктори, обаче, както всички виждаме, парите са проблем.
И често се налага хората да си доплащат. От друга страна, масата от българите дават 30-40 лв. на месец за здравеопазване, т.е., не повече от 500 лв. на година.
- Т.е., пак на преден план излиза въпросът за контрол на разходите?
- Трябва да се помисли как най-правилно да се разходват средствата, защото те са малко. Цените на медицинските услуги трябва да се определят в зависимост от свършената работа и направените разходи. А не да твърдят, че болниците губят
Аз хиляди пъти съм давал следния пример: ако върнат “Балкантурист“ и определят 10 лв. за хотелските легла, нали разбирате, че те ще се превърнат в коптори?
- Проф. Пожарлиев, да сменим темата, като ви попитам кога лапароскопската хирургия може да бъде приложена и кога не? Всички знаем, че вие сте родоначалник на ендоскопската хирургия в България.
- При напреднали тумори например, както и при по-големи тумори, не трябва да се използва лапароскопска хирургия, защото става разсейване на образуванието.
Особено, когато се изрязват по-големи структури - това са 4-5 килограма материи, как да ги изкараме през малки дупки, получава се разсейване. Т.нар. троакарни метастази, съвсем скоро имах такива случаи.
- Вие имате огромен опит в областта на злокачествените заболявания на стомах и дебело черво. Какво е харатерното за тях?
- Характерното е, че обикновено се откриват късно заради немарливостта на хората. Ако искаме навреме да се откриват такива тумори, човек трябва сам да се грижи за себе си.
В тази връзка и по тази причина нека всеки знае, че след 50 години е добре да си направи една колоноскопия. Особено, ако има някакви смущения, или пък определена наследствена предразположеност, тогава задължително да се подложи на колоноскопия след навършване на 50 години.
Много хора пренебрегват това изследване, а то е ключово.
- Повечето хора се страхуват от колоноскопията, може би затова я неглижират.
- Защо да се страхуват? По-скоро трябва да се страхуват, ако не си направят това изследване. Смешно е да се страхуваш за нещо, което не си проверил. Страх те е да не ти открият нещо лошо. Щом те е страх, отиди, за да го открият навреме, за да се лекува навреме, за да се ликвидира, ако наистина има нещо лошо.
- Да поговорим за профилактиката и скрининга на по-честите злокачествени заболявания. Има ли и в това отношение проблеми според вас?
- Нека го кажа така, невинаги се получава добър резултат от тях, тъй като там невинаги преглеждат най-добрите специалисти. А причината е, че се плаща малко за тази дейност.
И понякога например при ехография на корема може да се изпусне камък в жлъчния мехур, или в бъбрека. Но това се случва не само в България, а и в другите държави.
Относно профилактиката на гърдата, жените да опипват сами гърдите си и ако открият някаква, макар и много малка бучка, при някакво дори и най-малко съмнение, да отиват при специалист.
Това е един от най-ефикасните профилактични методи. Разбира се, ехомамографията също е добър профилактичен метод, тя е безвредна, всяка жена спокойно може да си я направи, както и ехография на корема. Знаете ли, че има хора по на 50-60 години, които никога не са ни правили ехография?
И то интелигентни хора, да им се чудиш. Тези процедури не са скъпи, дори и да се прескочи Здравната каса. Леснодостъпно и безвредно.
Хората трябва да се интересуват от качествата на докторите и да се доверяват на тези, които са се доказали в своята област. Преди години много по-малко на брой специалисти извършваха тежките операции. Сега сякаш всички си позволяват да оперират, в т.ч. и тежки случаи.
Аз смятам, че това не е редно. Това е работа, за която докторът трябва да има специални умения и подготовка. Не може всеки и всички да правят всичко.
Не може всеки да бъде доктор номер едно. Кажете ми не е ли парадокс фактът, че като отиват да си купя телевизор, хората питат, търсят и тогава избират.
А когато отиват на доктор, са готови да легнат при първия да ги оперира. Не бива да е така. Помислете хубаво, преди да решите кой и защо ще ви оперира. Какви са неговите резултати, този човек колко години и колко хора е оперирал, какви са неговите възможности.
И не на последно място - да ви обясни този доктор какво и защо ще прави.
Здравето е най-важно за човека, защото ако не е здрав, не може да работи, да е полезен нито за себе си, нито за близките си, нито за обществото. Здравето е най-важното, както и образованието. Защото прост, неук човек не може да се справи с живота.
