По-високите доходи днес позволяват да отгледаш дете и сам, имаше години, когато и двама не стигаха
Все повече чужденци се заселват в селата ни, чувам за холандци и германци
Има 200 000 “невидими” хора с увреждания - с достъп до новите технологии могат да бъдат на пазара на труда
Ако е вярно, че българинът на заплата по-трудно се решава на повече деца от по-богатия със собственост, как да обясним огромния брой празни апартаменти, особено в големите градове
Системата тласка хората с инвалидни пенсии към сивата икономика. Тях да наемат работодателите - добри работници са
Иван Нейков почина внезапно на 68 години.
- Испанска агенция класира на пето място България като привлекателна за живот за пенсионери след Португалия, Испания и Италия. Плюс или минус е това за закъсалата ни демографски страна, г-н Нейков?
- Плюс е, разбира се. Ако съм разбрал правилно, става дума за европейски пенсионери - с техните пенсии те могат да живеят тук много по-добре, отколкото в Западна Европа. Привлекателността идва от хубавите климатични условия, от гостоприемните българи и българки, от по-ниските цени на стоки и услуги, здравеопазване, безопасност. Все повече и повече чужденци се заселват в селата ни, засичал съм германци, но чувам за холандци, норвежци, датчани. И това за нас е добре, защото преселниците тук укрепват доверието в Евросъюза. Виждаме тези хора вече не само по телевизора, но ги срещаш в местната кръчма, на площада в селото, в магазина. Показва ни, че сме същите и наистина заслужаваме по-добър начин на живот.
- Националната статистика обяви края на двудетния модел след последното преброяване - 65% от семействата у нас са с едно дете. Тревожно е, че над 1/3 от семейните двойки са без деца. Свързано ли е това с пандемията и политическия застой през последните години?
- Когато е решавал да има или не деца, българинът никога не се е ръководил от политическата ситуация. А след ограниченията, заради които седяхме повечко у дома, коронавирусът даже е фактор за повишаване на раждаемостта. Затова мисля, че тази тенденция всъщност е нещо, което следва промяната в живота ни.
Ако погледнете статистиката, от създаването на Третата българска държава след Освобождението ни до ден днешен раждаемостта непрекъснато намалява, намалява и броят на децата в семейството.
Да раждаме по-малко деца, явно е нагласата на обществото ни и това може да бъде обяснено с желанието на българското семейство да даде най-доброто на детето си. Логиката на такъв мотив е: колкото по-малко са децата, толкова по-голяма е подкрепата, която те ще получат, защото едно е да се грижиш за едно дете, друго - за пет, нали?
Освен това знаем, че възникнаха проблеми при последното преброяване - по повод на участниците в него, също - че голяма част от българите, живеещи извън страната, не бяха обхванати. Затова, без да оспорвам тези данни и огромния труд на колегите от НСИ, допускам, че те не са съвсем прецизни.
- Обаче са в съзвучие с доклада на ООН, според който българите са най-бързо топящата се нация, а за отрицателния демографски ръст НСИ и други институции бият камбаната отдавна.
- Чуват се гласове, че вече наближаваме 9 милиона, но като прибавим българите, които живеят зад граница. Тези български деца, родени зад граница, не ги включваме в статистиката - излиза, че не ги броим като част от нацията. Подобно неглижиране обаче не е основателно. И не на последно място - намалява раждаемостта не само у нас, но и във всички по-развити страни.
- НСИ отчита удвоен брой на самотните майки и бащи - близо 22% от семействата са с по един родител. Логично, за големия град, който по-скоро разделя, всяко четвърто семейство е на самотен родител, обратното - най-малко са в Смолян и Кърджали. Кои фактори влияят върху повишения дял на самотните родители?
- Два са. Единият е анонимността на големия град. Много по-сложно е да вземеш едно такова решение, ако живееш в малък град или село, където всички се познават. Доста по-лесно е в един мегаполис, където на практика никой не те познава.
Другият фактор според мен е свързан с увеличаване на доходите и на възможностите на част от българите икономически да удържат решението да създадат потомство. Вече расте броят на хората, които са в състояние сами да се издържат и да отглеждат детето си. А имаше години, в които дори и двама души не стигаха, за да издържат едно дете.
- В групата на семействата с по един родител 75% са майки, които отглеждат децата си, а 25% - бащи. Има ли тази статистика връзка с еманципацията, или просто си оставаме роби на едно социално клише децата да са при майката?
- Вероятно има и от двата мотива. Но аз продължавам да смятам, че мъжете по-лесно бягат от отговорността да се отгледа едно или няколко деца, а майката в тези случаи няма избор.
- Нарастват семейните двойки без брак - днес са 17,4% от всички двойки в страната, а тези с деца са 27,3%. Защо?
- Днес сме склонни да обявим живота на семейни начала като рожба на демокрацията. Но тази форма на съжителство всъщност съм я учил още по римско право. Живеенето без брак тогава се нарича конкубинат и е формулирано по този начин от римските юристи преди хилядолетия. Така че нищо ново.
- Любопитно е защо тъкмо днес делът на живеещите по този начин двойки нараства?
- Може да е реакция на натиска на обществото в продължение на 40 и повече години, което приемаше, че да живееш без формален брак, е нещо лошо, опасно и затова трябва да бъде премахвано. А когато дълго нагнетяваш парата в един котел, после тази пара търси откъде да излезе.
- Богатите днес раждат повече деца, докато средностатистическият българин се въздържа, каза неотдавна за “24 часа” социологът проф. Иван Чалъков. Той смята, че размерът на собствеността, която притежаваш, е главен мотиватор за родителство, и даже апелира: “Оставете българите да забогатеят!”. Солидарен ли сте?
- Нека се върнем на тезата на ООН, че българската нация се топи и си отива - нищо такова няма. Първо, няма нация в света, която да е изчезнала заради намалена раждаемост.
Второ, имаше преди 3-4 години голямо изследване на Световната банка, според което половината от родените днес деца ще доживеят 100 години. Ето това е тенденция, свързана с удължаването на продължителността на живота, която важи и за България. Така че няма опасност да се затрием заради намалената раждаемост.
Иначе тезата на социолозите, че богатството влияе на раждаемостта, е интересна. Но съглася ли се с нея, няма да мога да обясня огромния брой празни апартаменти, особено в големите градове, на фона на намалялата раждаемост, защото в момента все повече и повече българи вече имат инвестиционно имущество - купуват жилища, а повишаването на стандарта на живот не се появява по тази логика в демографията.
Разбира се, не оспорвам тезата на социолозите, че за да имаш качествено родителство, трябва да имаш финансови възможности. Но пък не виждам такава пряка връзка, защото знаем, че най-високата раждаемост е в най-бедните страни.
- И двете тези са верни. Но анализатори обясняват демографския спад и с отложеното раждане - младите искат да поживеят, да успеят в кариерата, да са финансово стабилни, преди да станат родители. Така образоваността е скарана с раждаемостта, не мислите ли?
- Да, това е феномен, който трябва да бъде изследван. А всъщност младата генерация живее с илюзията, че ще е вечно млада. Казват си: “Няма да е тази година, защото искам да си довърша образованието и да направя кариера, а освен това трябва да създадем условия, за да отгледаме детето си”. И така още малко, още малко.
