Има един епизод в живота на председателката на федерацията по художествена гимнастика у нас, Илиана Раева , за който тя винаги ще си спомня. Тогава сякаш самото Провидение се намесва, за да спаси живота ѝ.
На 16 март 1978 г. се случва най-мистериозната катастрофа в родната гражданска авиация . По официални данни ТУ-134 с редовен полет София - Варшава се разбива в 13,52 ч. край врачанското село Тлачене. Загиват всичките 73 души на борда. По поречието на малката рекичка Бриша между селата Габаре, Тлачене и Върбица по обяд е тихо и спокойно.
В 13:20 часа от Летище София излита Ту-134 със 7-членен екипаж и 66 пътници. Разбива се на 85 километра от София. Там намират смъртта си треньорката на националния отбор по художествена гимнастика Жулиета Шишманова, нейната помощничка Румяна Стефанова, гимнастичките Албена Петрова и Валентина Кирилова, пианистката на националките Снежана Михайлова и съдийката Севдалина Попова. Грациите заминават за турнир в Полша, а на самолета е трябвало да се качи и Илиана Раева.
Тя тогава е само на 15 години, но часове преди полета вдига висока температура - 40 градуса. И не заминава, а на нейно място викат резервата й Албена Петрова от Варна.
"Помня всичко за този черен 16 март, сякаш беше вчера. Бях на 15 години. Имахме контролно, което определи Валентина Кирилова и аз да пътуваме за турнира в Полша. На 15 март беше рожденият ми ден. Вечерта към 18 часа ми стана лошо. След известно време ми стана много зле. Майка ми ми премери температурата. Имах много висока – 40 градуса, и не можех да стана от кревата. Татко се обади на Нешка по телефона. Каза й, че съм много болна. По-късно тя му върна обаждане и му каза, че няма да пътувам на следващия ден, като са извикали спешно Албенчето (Албена Петрова) от Варна да пътува на моето място, споделя председателката на БФХГ пред "168 часа".
"На другия ден сутринта станах и се чувствах много добре. Нямаше ми нищо, но татко каза да си стоя вкъщи и да не ходя на училище и тренировка, въпреки че се чувствах, все едно изобщо не съм имала висока температура. Седях си в нас и към 15 часа Тереза (моя съотборничка в "Левски") ми звънна по телефона и ми каза: "Ани, разбра ли, че самолетът е катастрофирал?" Шок. Ужас.", разказва още тя.
Във фаталния аероплан пътува и полска правителствена делегация, водена от министъра на културата Йежи Вилхелми, брат на известния актьор Роман Вилхелми.
Ударът в коритото на местната бара бил гибелен също и за юношеския отбор по футбол на България и юношеския отбор по баскетбол на Полша. Няколко години по-късно със средства на близки и роднини на загиналите близо до мястото на трагедията е изграден първият у нас паметник на жертвите на самолетна катастрофа.
Това, което официално се знае, е, че самолетът ТУ-134 на БГА “Балкан" е покривал линия София - Варшава. В 13,24 ч на 16 март в далечната 1978 г. командирът Христо Христов получил разрешение от контролната кула да издигне машината. Достигнал височина 4900 м и всичко било нормално. По въздушния коридор, някъде над с. Голяма Брестница, обаче самолетът внезапно взел западен курс и минути по-късно изчезнал от радара. В 13, 52 ч със скорост 850 км/ч се забил почти вертикално в скала в дере край Габаре. На борда си е имал 11,5 т керосин. Мистерия, неразгадана и до днес, а черната кутия на самолета не е открита....!
Мъка и скръб за близките, трагедия и непрежалима загуба за всички, без време погубени човешки животи, млади таланти и доказани имена!
За неизяснените обстоятелства около самолетната катастрофа се заговори след 10 ноември 1989 г., тъй като преди това в подобни случаи медиите публикуваха само кратки официални съобщения. Според разказите на местните хора не е правено кой знае колко сериозно разследване на причините за катастрофата, тъй като след трагедията хора от близките села са имали достъп до мястото на катастрофата.
"Аз съм по-склонен да мисля, че в самолета е била заложена бомба." Това казва преди години шефът на пожарната във Враца Трайко Нецов, който е извикан на мястото на трагедията.
Именно пред него овчарят Христо Динкин разказал какво е видял.
"Бях потресен от това, което чух, и от останките, разпръснати на километри – обяснява Нецов. - Човекът каза, че самолетът се е взривил високо в небето, а не се е забил в земята, за да се смята, че е станала някаква авария."
Още по-мистериозното е, че дни след като овчарят споделя с подробности всичко, което е видял, умира внезапно. До този момент бил напълно здрав, а в смъртния му акт като причина е записано сърдечен удар. Вторият човек, който вижда катастрофата, бил дългогодишен бомбаджия в каменоломната. Самовзривява се при неизяснен инцидент. Записват "по невнимание".
Това обаче не са единствените странни случки около тази трагедия. "Самолетът липсваше. Нищо не беше намерено от пътниците - спомня си Ангел Борисов от разследващия екип. – Събирахме само кости и лични вещи, които бяха разпръснати на километри от катастрофата.
Всичко по-късно дадохме на близките на жертвите. А тях ги разпознавахме по списъка с пътниците." Една от дъщерите на загинал се опитва да търси справедливост.
"Неща, книжни при това, хартия... Няма логика метал да изгори, а всичко, което е било във вътрешния джоб на сакото му, да остане – коментира жената. – Това бяха пътният му талон, една рецепта и няколко визитки. И ето най-голямата загадка - найлонът, на който му е нужна една искра да изгори, валутата - непокътнати... А дрехите, с които е бил облечен, са на парцалчета. Не разбирам."
