Българската история е многообразна и изпълнена с много любопитни факти и истории. Днес ще разгледаме спряганият за най-велик български цар.
Как той от престолонаследник се превръща в изгнаник и въпреки това успява да си върне престола.
Каква е историята на Иван Асен II
В миналото се смяташе, че рождената му дата е 1190 година, но в по-новите изследвания тя е прецизирана на 1193. Той е първородният син на Асен Белгун(цар Иван Асен I) и по този начин е легитимния наследник на българския трон. Тъй като е на крехка възраста, вместо него постепенно управляват чичовците му Петър и Калоян.
Някои историци приемат, че вече по времето на управлението на Калоян(1197-1207), по-скоро неговите късни години, Иван Асен постепенно почва да взема всеки по-широка роля и да се готви за царската корона. Но през 1207 година, Калоян е убит от Манастър и превратаджиите издигат Борис на престола. Иван Асен се изправя пред смъртна опасност като легитимния наследник на престола и той и брат му Александър са спасени от верни хора отвъд Дунава.
Иван Асен II в изгнание
Първоначално малкият Асен прекарва малък период при куманите, които по това време са традиционен съюзник на Българската държава. Но женитбата на Борил за Анна Куманката(съпругата на Калоян) е последната капка, която показва, че куманите застават на страната на Борил. Това изправя Иван Асен пред голяма опасност и той и верните му хора се преместват в земите на днешна Украйна.
Дълги години нашите историци смятаха, че това е Галицко-Волинското княжество, което се намира в днешна Западна Украйна, но последните години се потвърждава, че това не е вярно. Те са отседнали в Киевското княжество. Доказателстава в тази посока са, че Галицкото княжество по принцип е традиционен съюзник на Византия(по това време няма Византия след като Константинопол е превзет от латинците 1204 година), но освен това в този момент е разтърсено от сериозни вътрешни конфликти и от намеса на унгарци и поляици.
Византийските хронисти определят, че Иван Асен II отишъл в земите на русите, което наименование по това време е запазено само за Киевското княжество. То е традиционен съюзник на Асеневата династия, като техни дружини се използват още по времето на въстанието на Асен и Петър. Те са и традиционни съперници за територия с куманите и по този начин това се явява една естествена защита за наследника на българския престол. Там се смята, че Иван Асен и Александър престояват около 5-6 години.
Иван Асен II срещу Борил
В нашата история е наложена тезата, че Иван Асен II си връща с лекота престола след няколко месечна обсада срещу Борил(1217-1218).Но се оказва, че нещата не са били толкова прости. Има свидетелства от хронисти, че още през 1213-1214 година има сблъсъци между войските на Борил и руските дружини на Иван Асен, уточнява poznanieto.bg.
Очевидно можем да приемем, че в този период се води гражданска война. Постепенно Иван Асен успява да вземе предимство пред Борил, като привлича голяма част от българските управници извън Търново. На странат на Борил до последно стоят единствено куманите. Георги Акрополит(византийски хронист) пише за 7 годишна обсада на Търново. Разбира се, този факт не е верен. В този период израза 7 годишна по-скоро означава продължителна. По развитие на събитията можем да предположим, че Иван Асен II се качва на престола ранната есен на 1217 година – ето защо е тогава:
Надпис от църквата Свети 40 мъченици подсказва, че битката при Клокотница(1230) е от 12-тата година на управлението на царя. Тогава са се използвали така наречените септемврийски години, така че това е от 1 септември 1917 до 31 август 1218 година.
Унгарският крал Андраш II преминава през България, където знаем че се бави не малко време и през февруари 1218 година пристига в Унгария. Причината за бавенето на бракът, който си урежда Иван Асен. Това означава, че още през есента на 1217 година, Иван Асен вече е бил български цар.
