В далечния север на Пакистан, в планинската долина Хунза, разположена в района на Гилгит-Балтистан, има народ, който живее до 120 - 130 години.
Някои от тях дори успяват да отпразнуват 145-ия си рожден ден, преди да напуснат този свят.
Точният брой години е труден за определяне, защото Хунзите нямат актове за раждане или доказателства, които да доказват дълголетието им.
В останалата част на Пакистан средната продължителност на живота е 67 години, но на „покрива“ на света, в изолираните Хималаи, царят други закони на живота и смъртта.
Снимка: Pinterest
Изследователите отбелязват, че жените могат да забременеят по-късно в живота си, дори на 60 години, и се смята, че имат по-нисък риск от рак. Учените отдават това на диетата и околната среда.
Хунзите пият вода от ледници, отглеждат собствена храна и тъй като са откъснати от околните градове, не ядат нищо преработено.
Кайсиите често са в менюто им, а по време на дни или дори месеци на гладно, те не ядат нищо друго освен пресен сок и пресни плодове.
Снимка: Pinterest
Месото не е в менюто им всеки ден, предпочитат зърнени храни и зеленчуци.
Произходът им е загадка. Те са по-светли от всички съседни народи, а езикът им (бурушаски) е по-близък до баския, отколкото до всеки друг език, който ги заобикаля.
Предполага се, че те са потомци на воина Александър Велики, които не са могли да го последват, затова решили да останат в Хималаите.
