Милионер открива случайно, че е баща, след като среща на улицата бездомно момиче, което го моли за няколко монети, за да нахрани себе си и майка си.
— Поздравления, госпожице Каролин, бременна сте в 4-тия месец! — възкликна развълнувано пълничка лекарка с присвити очи, когато разкри резултатите от изследването, за което беше дошла младата жена.
Лекарката, чието име беше д-р Мелиса Фостър, очакваше Каролин да реагира със същото вълнение на новината, но вместо това жената изглеждаше притеснена.
— Нещо не е наред? — попита Мелиса.
— Нищо, докторе, просто вече не съм с него. — каза Каролин и избухна в сълзи.
Мелиса нямаше представа как да отговори на внезапния прилив на сълзи, но нямаше нужда да е ракетен инженер, за да разбере, че Каролин има предвид бащата на детето.
Мъжът се казваше Колт, син на успешен фермер в Тексас, когото Каролин беше хванала в изневяра в същия ден, когато откри, че бебето им расте в нея.
По-рано същия ден Каролин се беше отбила в магазина, за да вземе хранителни стоки, когато видя Колт да обикаля пътеките с жена и дете.
— Мамо, искам парченца шоколад — каза момчето, потвърждавайки страха на Каролин — той беше на Колт.
Каролин не чакаше да види повече. Вместо това тя излезе от магазина без нещата, които беше избрала, и се прибра вкъщи със замъглено от неизплакани сълзи зрение.
Тя беше прекарала известно време в апартамента си, когато усети внезапно гадене. Това беше четвъртият път тази седмица и Каролин се страхуваше, че е хванала грип.
Със свито сърце на следващия ден тя влезе в болницата за пълен преглед. Ако нещо не беше наред с нея, искаше да е наясно.
Каролин очакваше някаква лека диагноза за грип или настинка, а не новина, че е бременна в четвъртия месец. Това беше още един голям шок за жената, която до предишния ден беше влюбена в измамник.
— Благодаря ви, д-р Фостър — беше всичко, което Каролин успя да измърмори, преди да излезе замаяна от болницата. Всичко, за което можеше да мисли, беше колко различни можеха да бъдат нещата. В нейните фантазии Колт с радост би приел новината за бебето и двамата щяха да започнат да планират остатъка от живота си заедно.
Докато караше към дома си, Каролин започна да обмисля следващите си стъпки.
— Не мога да се справя с травмата от подигравките на Колт и семейството му за това, че нося детето му — каза си тя. Щеше да е най-добре и за двамата, ако просто изчезне от живота му. “Не само може да нарани мен и детето ми, но може да реши да ни раздели, като поиска детето да живее при него и семейството му.”
Когато пристигна у дома, Каролин забеляза, че Колт й е оставил много гласови съобщения; той се опитваше да се свърже с нея безуспешно и беше загрижен.
— Лъжец такъв — каза тя на телефонния секретар и незабавно започна да опакова малка пътна чанта.
Ако Колт не можеше да се свърже с нея по телефона, тя знаеше, че той ще дойде да я търси в апартамента й и се чувстваше неподготвена да се изправи срещу него. Не и след това, което беше направил. Тя набързо опакова нещата си и замина за летището, където се качи на последния полет от Хюстън.
Колт пристигна в дома й няколко минути след нейното излизане, но не можа да влезе. Минута упорито почукване накара съседа на Каролин да излезе мрънкащо.
— Тя си тръгна с малка пътна чанта, натъпкана с дрехи, сега бягай. — каза мъжът, преди да се върне в дома си и да затръшне вратата.
Колт никога повече не чу Каролин. Той редовно минаваше покрай апартамента, за да я провери, докато един ден го намери празен.
— Тя премести нещата си миналата седмица — каза съседът й, все още мрънкащ както винаги.
Когато детето се роди, Каролин осъзна, че момичето изглежда точно като баща си, до белега под формата на сърце на бузите им. А заради бледата кожа, която момичето наследи от майка си, белегът изпъкваше още повече.
За да се грижи за дъщеря си, Каролин си намери работа като чистачка в ресторант. Тя живееше с родителите си, но те нямаха много, особено след като и двамата харчеха за лекарствата си.
Каролин кръсти дъщеря си Тринити и направи всичко възможно да я отгледа адекватно. Въпреки това детето израсна, знаейки точно какво е положението в дома им.
Когато момичето беше на шест години, видя бездомник да проси пари по улиците и реши да направи същото, за да помогне на майка си. За да прави това, тя често бягаше от училище, изпускаше уроци и се връщаше у дома след това.
Един ден градската улица беше оживена от хора, бързащи за обяд, когато момичето видя висок, красив мъж, който изглеждаше потънал в мисли. Колт си мислеше за Каролин и защо тя го напусна, когато малкото момиченце го дръпна за края на скъпото му палто.
— Господине, имате ли пени за мен? — попита тя.
Колт бръкна в джоба си в търсене на монети, но също така забеляза, че момичето много прилича на него. Той затвори и отново отвори очи, за да види, че не халюцинира. Но когато мъжът видя точно същата бенка на бузата й, той замръзна от шок и умът му започна да препуска.
— Дъще… — прошепна мъжът и момичето потръпна. Колт осъзна, че тя вероятно е толкова изненадана, колкото го чу да й изрича тази дума.
— Имаме същия знак — каза тя с мрачен тон. — Майка ми казва, че принадлежи на кралските особи.
Колт беше зашеметен от случващото се; момичето имаше не само белегът му по рождение, но и неговите сини очи и пълни устни. Но беше сигурен, че няма начин да има дете, за което да не знае.
— Ти моята дъщеря ли си? — попита той.
— Аз? Не те познавам, но имам майка. — отговори тя. — Може ли малко пари?
— Мисля, че си моя дъщеря — каза Колт, все още опитвайки се да рационализира това, което вижда.
Думите му накараха сърцето на малкото дете да се свие и устните й се нацупиха, подобно на неговите, но тя беше съсредоточена върху това да получи парите, които искаше – какви бяха шансовете тя все пак да срещне баща си?
— Моля те? — тя помоли мъжа да й даде пари.
В отговор той извади няколко доларови банкноти от портфейла си и обеща да й ги даде, ако тя му позволи да се срещне с майка й само веднъж.
— Мама казва да не следвам непознати, но ти не изглеждаш като злодей. — каза Тринити.
Тя се съгласи на сделката след миг и грабна парите от Колт, след което побърза към дома си с него по петите.
Те пристигнаха и видяха Каролин да лежи на пода със сълзи на очи.
— Мамо? — извика Тринити, докато тичаше до нея.
Когато Каролин отвори очи, тя се изправи пред дъщеря си:
— Три, защо избяга от училище? Толкова се тревожех за теб…
— Здравей.
Тази единствена дума от Колт, който стоеше до вратата, шокира Каролин и я накара да замълчи. После бавно се обърна към вратата и погледна бившия си любовник.
— Колт? — изграчи тя, като лицето й пребледня.
Без да знае какво се случва, Тринити продължи да разказва на майка си как иска да й помогне да печели пари, за да не трябва да работи повече. Тя замълча когато разбра, че майка й нито веднъж не е откъснала очи от мъжа.
— Защо ме остави? Защо не говори с мен? — попита мъжът с глас, изпълнен с емоции.
— Видях те, Колт. — каза тя със сълзи на очи. — Беше щастливи с друго семейство!
— Но аз ти казах, че се разведох пет години преди да се срещнем — изпъшка той. — Затова ли ме остави така, както ме остави?
Каролин беше твърде шокирана от значението на казаното от Колт. Никога ли не й беше изневерявал? Как е могла да захвърли бъдещето им по начина, по който го направи?
Нейният емоционален смут, съчетан с умората, която се беше натрупала от работата й на различни работни места, я накараха да припадне, което силно изплаши Колт.
Той я закара бързо в болницата, където тя беше приета и стабилизирана. Докато тя беше там, Колт заведе Тринити в наетия си апартамент, за да изчака майка й, докато той се върне при нея.
Каролин беше изписана по-късно същата вечер и Колт я взе при себе си. Той често използваше апартамента с три спални, когато посещаваше Ню Йорк.
Но когато Каролин влезе в дома му, тя видя същата жена и дете, които видя в хранителния магазин с Колт преди години. И за нейна изненада Колт представи жената като своя сестра.
Каролин осъзна с тъга колко е грешала преди и как прибързаното й решение я е накарало да страда. Любимият й никога не е бил нищо друго освен верен.
След дълга дискусия, разголваща душата, Колт и Каролин решиха да дадат нов ход на нещата и никой не беше по-щастлив от Тринити.
Какво научихме от тази история?
Помислете два пъти, преди да вземете прибързано решение. Каролин се натъкна на нещо, което приличаше на изневяра на приятеля й, и вместо да се опита да стигне до дъното, тя реши да прекъсне връзката. Тя се опитваше да си спести още страдания, като бързо реши да се измъкне, но в крайна сметка това й донесе повече болка.
Не можеш да избягаш от всичко. Каролин избяга от Колт, защото очакваше, че ще се държи ужасно с нея, ако научи за детето, което има извън брака. Вместо да общува зряло с Колт, тя избра да избяга, за да отгледа детето сама. Ако съдбата не се беше намесила, Каролин щеше да се лиши от добър съпруг, а дъщеря си от добър баща.
