Ниагарският водопад е магнит, който привлича пътешественици от цял свят от поне два века. До тази година обаче огромният тунел, дълбоко под гигантското водното чудо, което пресича границата между американския щат Ню Йорк и канадската провинция Онтарио, беше забранен за посетители.
.jpg)
Сега този 670-метров тунел, изграден преди повече от век от канадската страна, е отворен, за да разкрие страхотния мащаб на друго чудо – инженерното.
От юли 2022 г.
Електрическата централа, която работи от 1905 г. до 2006 г. с водата от могъщата река Ниагара, e задвижвала гигантски генератори, електрифициращи регионалната индустрия. Районът около водопада, според екскурзовода Елена Зорич, някога е бил притегателен център за бизнесмени, които са виждали възможност за големи печалби от използването на хидроенергия.
Водноелектрическата централа Адамс е първата, която отваря врати, работейки от страната на САЩ от 1895 до 1961 г. От канадска страна Ontario Power Company работи от 1905 до 1999 г., а електроцентралата в Торонто – от 1906 до 1974 г.
Днес станцията Niagara Parks е единствената напълно непокътната водноелектрическа централа в света за своята епоха. Първоначално управлявана от канадската Niagara Power Company, тя използва генератори на Westinghouse за създаване на променливи токове, патентовани от изобретателя Никола Тесла – авангардна технология по това време.
Заводът, както Зорич обяснява на посетителите, е построен във време, когато водеща роля е имала естетиката. Неговият селски варовиков екстериор и сините керемиди са опит на нюйоркския архитект Алгернън С. Бел да „слее“ структурата с водопада.
"Прокопаването на тунела е отнело четири години, през които хиляди работници работят с фенери, динамит, кирки и лопати", разказва Марчело Груосо, старши директор по инженерство и операции в Niagara Parks.
Преди да стигнат до тунела, на посетителите на електроцентралата се показва умален модел на огромните инженерни съоръжения, превръщали някога силата на бушуващата вода в електричество.
Стъклен асансьор отвежда посетителите 55 метра надолу покрай шестте нива на инфраструктурата, необходима за процеса на генериране на хидроенергия.
На дъното е тунелът, висок почти 8 м и широк 6 м, откъдето е излизала водата. „На хиляди работници са били нужни четири години, за да изкопаят шистите под основното помещение за производство, използвайки фенери, динамит, кирки и лопати“, разказва Марчело Груосо, старши директор по инженерство и операции в към Парковете на Ниагара.
Тебеширено бели следи достигат почти до върха на сводестите тухлени стени. „Можете да видите колко висока е била водата“, казва Марчело. „Става дума за 71 000 галона вода, която се е движела с девет метра в секунда.“Близо до края на тунела мощен тътен започва да изпълва въздуха. Естествената светлина те връхлита, когато пътеката излиза на 20-метрова платформа за наблюдение на нивото на реката.
"Това е мястото, където водата от тунела се е изливала в реката. Това е и най-доброто място да се видят водопадите", уточнява Марчело Груосо.
Платформата дава възможност на посетителите да наблюдават туристическите лодки с пътници в дъждобрани, които се поклащат като тапи в подножието на водопада.
Обиколката на електроцентралата и тунела отнема около два часа, но екскурзията включва и вечерното шоу „Течения: Трансформиращата сила на Ниагара“. Светлинното и звуково изживяване показва историята на електроцентралата и включва 3D прожекции на бушуваща вода, турбини и искри от електричество.
