През 2027 г. минималната работна заплата в България трябва да е 1700 лева и да е 55% спрямо средната.
Това са част от предложенията на синдикатите по заплащането на труда, които да се заложат в Националния план за действие по Европейския стълб на социалните права (ЕССП). Предложенията бяха посочени вчера на кръгла маса „Европейски стълб за социални права-напредък и инструмент за изпълнение“, организирана от конфедерацията и Фондация „Фридрих Еберт“. Форумът бе открит от президента на КНСБ Пламен Димитров, Пенчо Хубчев от “Фридрих Еберт” и зам.-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев. Участие взеха и експерти от социалното и образователното министерство, представители на работодателските организации.
До 2026 г. без здравеопазването, всички функции, които се включват във функцията Социално осигуряване, подпомагане и грижи в бюджетната класификация, трябва да достигнат 20% от брутния вътрешен продукт (30 млрд. лв.), каза Димитров. „Надяваме се държавата, обществото, бизнесът да седнат на една маса и да определят няколко основни приоритета. За да можем поне да обърнем тренда на миграция, да остават повече млади, кадърни и квалифицирани хора, защото иначе нямаме шанс да направим нищо, независимо колко пари се наливат”, добави той. Зам.-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев посочи, че “в много отношения светим в червено в таблото за резултати” по европейския стълб и там трябва да концентрираме усилията си. Пенчо Хубчев от Фондация „Фридрих Еберт“ посочи, че основната причина за факта, че България е най-бедната страна в ЕС е корупцията и липсата на върховенство на закона. “Те водят до това, че всяка година милиарди от бюджета се губят и прахосват, и от друга страна се отблъскват чуждестранните инвеститори”, коментира той.
Европейският стълб на социалните права бе подписан от Съвета на ЕС, Европейския парламент и Европейската комисия през ноември 2017 г. В него са залегнали 20 принципа и права, разпределени в три категории – правни възможности и достъп до пазара на труда, динамични пазари на труда и справедливи условия на работа, социална закрила и приобщаване. КНСБ заяви интереса си за 20-те основни принципа и е с нагласа да допринесе за формиране на Национален план за действие с цел заложените ценности да станат социално-икономическа действителност в България, бе посочено на форума.
Според конфедерацията трябва да се изгради единна визия на партньорите по него, да се потърсят общи приоритети, конкретни мерки и политики за прилагане на Европейския стълб на социалните права. Общите виждания на партньорите пък ще бъдат предоставени на правителството, за да се включат в Националния план по реализиране на ЕССП. В плана са очертани три приоритетни области за действие: заетост, умения и социална закрила. Предвижда се целите да бъдат достигнати до края на десетилетието, като се концентират върху повече и по-качествени работни места, умения и равенство, социаллна закрила и приобщаване.
Предложенията на КНСБ по Националния план за ЕССП бяха представени от националните секретари Ася Гонева, Юлия Симеонова, Огнян Атанасов и д-р Любослав Костов от Информационна система на съдебното изпълнение. В частта за социалната закрила Ася Гонева посочи, че КНСБ настоява за повишаване на социалните трансфери и въздействието им за подобряване адекватността на всички плащания, особено за пенсиите, ускореното им повишаване за трудова дейност с поне 15% на година и премахването на тавана на пенсиите. Също така се предлагат и въвеждане на нормативен регламент за „ваучерни“ услуги в дома (социални и битови), обвързване на социалните помощи с ангажимент за учене или полагане на труд, реформа в социалното подпомагане, гарантираща дългосрочна устойчивост.
