Почина голяма легенда на художествената гимнастика

И принос за това имат десетките наши треньори, които положиха основите на този спорт не само в Европа, но и в Канада, Нова Зеландия. Една от тях дори печели олимпийска титла със своите чуждестранни възпитанички. През 1982 г. Емилия Бонева заминава за Испания, уж за малко, но остава там 15 години начело на националния отбор, припомнят от Българската федерация по художествена гимнастика.

Въпреки притесненията момичетата на Бонева се представят завидно добре - две четвърти места. На върха са българките. На следващото европейско във Виена през 1984-та испанките вече печелят първото си отличие - бронз на ансамбъла. И оттогава не слизали от подиума, докато дойдоха първата световна и европейска титла на ансамбъла - съответно през 1991 и 1992 година. А на олимпийските игри "Барселона 1992" испанките печелят първия си медал от олимпийски игри - Каролина Паскуал взима сребро, а Кармен Аседо е четвърта.

Най-големият връх обаче в кариерата на Емилия Бонева е олимпийското злато за Испания от игрите в Атланта през 1996 г. Тогава тя поема и най-големия риск в живота си.

До надпреварата остават само 2-3 месеца, а една от опитните гимнастички в ансамбъла отказва да играе съчетанието с 5 обръча. Въпреки десетките разговори и убежденията момичето не може да преодолее психозата. Тогава българката взима кардинално решение - да я остави резерва, а на нейно място да включи 15-годишната Лорена. А първият, който поздравява нашата треньорка, е премиерът Хосе-Мария Аснар.

За 15 година работа с Бонева нейните възпитанички печелят 51 медала от големи първенства. Успехите са оценени на най-високо ниво. През 1994-та крал Хуан Карлос връчва сребърен медал за заслуги към испанския спорт - отличие, което не е давано на друг български спортист или треньор досега.
Поклон пред паметта й!