Настъпва пролетта, а с нея предстои и преминаването към лятното часово време , както всяка година.
През 2023-та година всички трябва да преместим часовниците си с час напред точно на 26 март, неделя, в 3:00 часа през нощта. Т.е.
Нямаше ли да спираме да със смяната на времето ?
България още не е решила дали оставаме на лятно часово време или на астрономическо часово време. Няма консенсус между държавите кога да се спре със смяната на времето.
За последен път трябваше да въртим стрелките през март 2021 година или през октомври 2021 година в зависимост от това дали щяхме да останем на лятно часово време или на астрономическо часово време, тоест зимно часово време. Но към момента няма единодушно решение, както на национално ниво, така и на международно, и изглежда, че засега ще продължаваме да местим часовника всеки март и всеки октомври.
Дискусията в ЕС да се прекрати практиката със смяна на часа
Първоначалните идеи бяха да се спре със смяната на времето още през 2019 година, но…
През септември 2018 година Европейската комисия излезе с предложение местенето на стрелките да се случи за последно през 2019 година, като различните държави да изберат до март дали искат да останат на астрономическо време (зимно) или на лятно часово време (Daylight savings time).
През декември 2018 година се разбра, че предложението не среща своевременната подкрепата на страните членки на ЕС. Желание има, но прибързаното решение може да доведе до хаос в транспорта и комуникациите и много различни часови зони в ЕС.
В кои държави има смяна на часа?
Държавите в синьо в северното полукълбо и държавите в оранжево в южното полукълбо сменят времето към лятно и зимно.
Държавите в светло сиво са използвали смяната на времето, но в даден момент са се отказали. Държавите в тъмносиво никога не са сменяли времето.
Защо сменяме часа два пъти годишно?
Астрономическото часово време е това, което използваме от октомври до март, тоест зимното. Лятното часово време се използва, за да се получи по-добро съвпадение между светлата част на деня и активните часове на работещите и учещите. Това би следвало да намали разходите за осветление. Първоначално е въведено в началото на 20 век в Германия. В България се прилага от 1979 година.
