Корин Хофман от Швейцария през 1987 г. има почти перфектен живот, тя е млада, красива и успешна.
На ферибота до кенийския град Момбаса Корин забелязва масайски воин – хипнотизирана от сплетената му коса, боядисана в червено, множеството скъпоценни камъни и колана около чатала му.
Разбира се, тя не е единствената туристка, която любопитно наблюдава местните жители на Кения, но докато повечето жени се задоволиляват с моментното очарование, Корин е „загубила главата си от любов“.
В книгата White Masai, която написва години по-късно, тя описва този воин като "удивително привлекателен мъж", добавяйки, че той "изглеждаше като млад Бог".
Когато отново среща племената масаи, които са нейни водачи през Момбаса, тя го приема като знак. Корин, която тогава е на 27 години, се връща у дома, продава бутика си, скъсва с приятеля си и решава да напусне най-подредената страна в света, Швейцария, и да се отправи към Кения в търсене на „своя“ воин, без при това да има ни най-малка представа какво я очаква след това.
„Не знам какво може да чувства той към мен, но веднага се убеждавам, че има само един отговор: „Той се чувства точно така, както и аз“, пише жената в книгата си.
„Имах дълбокото чувство, че трябва да последвам този човек. Трябваше да го търся из цяла Кения. Прекарах три месеца в опити да го намеря. Бях уморена и безнадеждна и си мислех, че никога повече няма да го видя. Но в крайна сметка го намерих и се радвах, че просто седях и го гледах влюбено“, каза тя веднъж в интервю.
Корин открила своя масайски воин – Лкетинга, член на племето Самбуру, в неговото село, което било на три дни път с автобус от Момаса. Противно на всякаква логика и разбиране, въпреки че била предупредена, че жените са по-малко ценени от козите при масаите, тя се преместила да живее при него и майка му.
Лкетинга и Корин не говорят на един език и дори сексът им е лош, но тя продължава да упорства в намерението си да остане с този мъж. Тя живее в колибата на майка му, която кенийците наричат Мания, направена от пръчки и кравешки тор. И докато за обикновен човек е трудно да прекара дори няколко минути в тази тъмна, задимена и ниска „бърлога“, Корин живее там следващите три години и половина. Тя яде козе месо и пие чай със захар и мляко, смесени с кръв.
Въпреки че Лкетинга никога не е говорил за емоциите си към цялото преживяване, Корин не се е занимавала с анализ – тя просто е действала интуитивно. В крайна сметка тя се омъжва за този воин на традиционна церемония в бяла булчинска рокля и избягва предбрачното обрязване благодарение на лъжата, която нейният съпруг казва на племето - че е била обрязана като бебе.
Бързо обаче се появяват първите проблеми – тя си купува фургон и отваря в него магазин, където цялото село се снабдява с храна. Но трудното пътуване до града, честите повреди на превозни средства, кражбите и корупцията спъват бизнеса й и изпразват швейцарската й банкова сметка.
Освен това маларията, хепатитът и недохранването отслабват тялото на Корин; тя тежи само 48 килограма при височина 180 сантиметра. Когато ражда дъщеря си Напирай, само спешното отиване до болницата спасява живота им.
Интимните отношения с Лкетинга са повърхностни, въпреки че тя го научава да прави любов по западен начин. Но той започва да й се сърди, че е независима и я обвинява в изневяра. Ревнив и сляп от замъглено съзнание поради смирната, местна билка със стимулиращ ефект, масайският воин става жесток. През 1990 г. Корин напуска Кения с дъщеря си под предлог, че отива на почивка в Швейцария. Въпреки това, тя остава там завинаги и след 15 години се връща в Барсалоа, селото на съпруга си, когато е заснет филм за живота й, който, както и книгата, се казва "Бял Масай".
Книгата е продадена в повече от четири милиона копия и е преведена на 26 езика, а Корин написва още две продължения – „Завръщане от Африка“ и „Събиране в Барсалой“.
„Моята свекърва ми е като майка. Лкетинга води добър начин на живот, има две местни съпруги и дъщеря. Той беше горд да ни покаже селото“, разказва Корин през 2006 г., когато посещава отново селото, където някога е живяла с този воин.
Корин така и не успява да обясни напълно чувствата си към мъжа, когото в книгата представя, освен всичко друго, като импулсивен, своенравен, безумно ревнив, безотговорен и склонен към обиди. Тя никога не може да обясни чувството, необходимостта да промени коренно живота си и да отиде в Кения, без да подозира какво й е подготвил животът.
Корин просто казва, че след първата си среща с Лкетинга се е почувствала сякаш се е прибрала у дома, че е открила „чувство за принадлежност, сякаш е намерила своето семейство, своите хора“.
