Състоянието, известно в медицината като клинична смърт (когато сърцето на човек спре), вълнува умовете на учените от десетилетия. Тънката граница между живота и смъртта е била обект на не едно изследване , но едно актуално проучване хвърли нова, удивителна светлина върху този процес.
Учени анализираха състоянието на 53 души, върнати към живот с помощта на сърдечно-белодробна реанимация.
Те стигнаха до извода, че човешкият мозък е по-устойчив на кислороден глад, отколкото се смяташе досега.
Освен това, около 40% от участниците в проучването, които са преживели сърдечен арест, съобщават, че са имали спомени или съзнателни мисли в момент, когато вече са били в състояние на клинична смърт .
Електроенцефалограмата показва изблици на гама, делта, тета, алфа и бета мозъчни вълни, свързани с по-висши умствени функции.
Оказва се, че в часа преди смъртта съзнанието на хората става по-живо, а възприятието им за света около тях става уникално. Отбелязва се, че пациентите, „върнати към живота“, описват 360-градусово осъзнаване на пространството около тях, чести видения и усещания, докато техните наблюдения се случват без страх или страдание.
Има хипотеза, че без "инхибиторните системи" на нормалния живот се активират различни мозъчни функции, позволяващи достъп до всички аспекти на съзнанието, емоциите и спомените.
„И това не са халюцинации, а реални преживявания, които се случват след смъртта“, заключи Парни.
