Празникът се чества на 20 декември и е голям църковен неподвижен празник, на който се отслужва тържествена литургия. Когато датата се падне в неделя, честването се измества ден по-рано – на 19 декември.
Имен ден: Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Светла, Светослав, Пламен, Пламена
Денят е посветен на свети Игнатий Богоносец – ученик на Йоан Богослов.
Игнажден е и важен традиционен народен празник. Според народните вярвания от този ден започват Новата година и коледните празници. Смята се за начало на Мръсните дни – периода от Игнажден до Богоявление, който символизира прехода от старата към новата година.
Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер. За нея се приготвят постни ястия. На трапезата се слагат сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастният член на семейството обхожда дома с тамян и въглен, като кади за здраве. Пепелта, свещта и орехите се запазват за останалите кадени вечери. Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани „мъченици“, не работят, за да забременеят и да раждат по-леко.
Българите тачат празника под различни имена: Игнажден, Идинак (Северна България), Идинажден, Игнатьовден (Родопите), Полаз или Полязов ден (Котленско), както и Млада година. Типичен за празника е обредът „полязване“ или „булезене“. През целия ден се следи кой човек ще прекрачи пръв прага на дома. Ако първият гост е добър и заможен човек, се вярва, че годината ще бъде плодородна и щастлива. Съществува поверие, че ако полазникът е момиченце, ще се плодят женски животни.
Полазникът трябва да донесе със себе си трески и съчки, събрани край дръвника. Поставя ги пред огнището, кляка или сяда над тях и издава звуци „пиу-пиу“. Домакинята го поръсва с орехи и сушени плодове, наричайки „кът-кът“. Ритуалът има за цел да осигури добър приплод на домашните птици. След това полазникът разравя огъня, за да изскочат искри, и благославя: „Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в тази къща!“
В Западна България стопанката подава на полазника решето със семена, които той символично „засява“, наричайки за богата реколта. Първият гост се кани на трапезата и се гощава обилно. Получава специален игнажденски кравай и често бива даряван с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Ако годината се окаже плодородна, на следващия Игнажден канят същия човек отново.
В Родопите празникът е познат и като „хайвански“, тъй като животните се наричат „хайвани“. Мъжете не впрягат добитъка, а жените раздават питки за здравето на животните. В Източна България кокошките се заграждат с въже или червен пояс и се захранват с варена царевица, за да не се губят и да снасят в двора.
На Игнажден не се изнася нищо от дома – огън, жар или сол, за да не „излезе берекетът“. Не се дава и не се взема нищо на заем.
От този ден започва и събирането на коледарските дружини. В Русенско и части от Разградско е познат обичаят „вардене на квас“. В нощта срещу празника жени и моми се събират тайно, замесват тесто с билки, а в продължение на дванадесет нощи до Васильовден омъжена жена го пази будна. Вярва се, че квасът предпазва от болести, зли сили и магии и носи любов и благополучие.
Трапеза: боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.
