Шест години и половина съдебни спорове, полицейски разследвания и страх от затвор – през това преминава британката Берн Роджърс, след като посвещава живота си на грижите за своята майка, страдаща от деменция. Вместо благодарност след смъртта на възрастната жена тя получава обвинения от собствените си братя и сестри заради пари, които взела като възнаграждение за дългогодишните грижи.
Историята приключва с решение в нейна полза.
От десетдневно гостуване до денонощни грижи за жена с деменция
През септември 2017 г. Шийла Уилс се премества от Норфолк в дома на дъщеря си Берн и нейния съпруг Джон в Бристол. Първоначалната идея била майката да остане при тях само около десет дни.
Причината за гостуването била тревожна случка – съседи открили възрастната жена да се разхожда объркана пред дома си. Скоро станало ясно, че тя вече не може да се справя сама и се нуждае от постоянна помощ.
Година по-късно медицинските прегледи потвърдили диагнозата деменция. С напредването на заболяването състоянието на Шийла се влошавало, а ежедневните грижи ставали все по-трудни.
„Не исках да я изпращам в дом за възрастни хора“
Шийла категорично отказвала да се премести в старчески дом или да се върне в празната си къща. Тя искала да остане при дъщеря си, където се чувствала обичана и защитена.
„Майка ми постоянно повтаряше: „Не искам да живея сама. Искам да дойда и да живея при теб“, разказва Берн.
С времето жената се нуждаела от помощ във всяка част от ежедневието си – лична хигиена, хранене, справяне с инконтиненцията и лечение на сериозни здравословни проблеми.
Съпругът на Берн, Джон Роджърс, който е на 72 години и е пенсиониран общопрактикуващ лекар, също участвал активно в грижите.
„Не можехме да я оставим сама дори за миг. Ако Берн трябваше да отиде до магазина, аз оставах вкъщи. Не можехме да излизаме никъде. Дори обикновеното пазаруване се превръщаше в истинско предизвикателство. Това беше работа по 24 часа на ден“, разказва той.
Животът на семейството постепенно се променил изцяло. Берн описва колко болезнено било да наблюдава как деменцията променя характера и поведението на майка ѝ.
„Мислите си, че това е същият човек, когото винаги сте познавали, но после разбирате, че дори най-малкото нещо може да повлияе на съзнанието му. Тя ставаше неспокойна, тъжна, понякога и ядосана. За нея всичко това беше много страшно“, споделя дъщерята.
През последните седмици от живота на Шийла, които съвпаднали с първия строг локдаун заради COVID-19, Берн спяла на матрак на пода до леглото на майка си.
Въпреки изтощението тя не съжалява за решението си.
„Мисля, че ѝ осигурихме възможно най-добрия живот. Тя обичаше да бъде заобиколена от деца и внуци. Чувстваше се наистина добре при нас“, казва Берн.
Майката настоявала дъщеря ѝ да получи заплащане за грижите
Според Берн още от самото начало Шийла била категорична, че дъщеря ѝ не трябва да полага толкова много усилия без възнаграждение.
Възрастната жена настоявала да получи справедливо заплащане за грижите, които Берн полагала, и дори поставяла въпроса пред останалите си деца.
„Майка ми постоянно повтаряше: „Не искам да ми правиш услуга безплатно. Ако не вземеш пари за грижите за мен и не се разбереш с братята и сестрите си, ще отида в старчески дом. Трябва да ти бъде платено“, разказва Берн.
По думите ѝ в семейството многократно се обсъждало, че тя трябва да получи възнаграждение. По-късно в съда били представени и съобщения от петима нейни братя и сестри, в които те принципно се съгласявали, че Берн заслужава заплащане. Конкретна сума обаче не била официално договорена.
След смъртта на майката започва семейна война
Шийла починала през април 2020 г. Според разказа на Берн брат ѝ Андрю Уилс, който бил посочен за изпълнител на завещанието, ѝ казал да вземе полагащите ѝ се пари за грижите.
Тя прехвърлила 100 000 паунда от сметката на майка си в отделна банкова сметка. Именно тогава избухнал сериозният конфликт.
Банката блокирала операцията и възстановила парите заради съмнения за измама. Братята и сестрите на Берн подали сигнал в полицията, обвинявайки я в кражба и неправомерно разпореждане с финансовите средства на майка им.
„За една нощ от човек, когото всички възхваляваха като светица, защото се грижи за майка си, се превърнах в ужасен престъпник“, спомня си Берн.
Тя настоявала, че е направила единствено това, което майка ѝ е искала, и че не е имала намерение да присвоява чужди средства.
Съпругът ѝ я гледал на подсъдимата скамейка
Случаят стигнал до съдебно производство, а петимата братя и сестри дали показания срещу Берн пред полицията и в съда.
За семейството това се превърнало в изключително тежък период. Съпругът на Берн описва преживяното като истински кошмар.
„Беше ужасяващо да гледам собствената си съпруга на подсъдимата скамейка. Трябваше да я наблюдавам, докато от двете ѝ страни стояха двама служители на затвора, готови да я отведат, ако съдебните заседатели я обявят за виновна“, разказва Джон.
След шест години и половина съдебни спорове и разследвания историята получава развитие в полза на Берн. Според публикацията Висшият съд постановява тя да получи 127 500 паунда за грижите, които е полагала за майка си.
Случаят поставя важни въпроси за това как трябва да се оценява трудът на близките, които години наред се грижат за тежко болни роднини, и как семейните договорки могат да бъдат защитени, когато възникне спор за наследството.
