Историята на 10-годишната Сара Шариф разтърси Великобритания и предизвика огромен обществен отзвук. Момичето беше открито мъртво в семейния дом в Уокинг, графство Съри, а разследването разкри поредица от ужасяващи факти за насилието, което е преживявала.
На 10 август 2023 г.
До тялото било оставено писмо, написано от баща ѝ.
Признание след телефонно обаждане
Малко преди това Урфан Шариф се свързал с полицията и заявил, че е „прекалил с наказанието“ на дъщеря си предишния ден.
По думите му не е искал да я убие, но признал, че е изгубил контрол.
Последвалата аутопсия разкрила потресаваща картина.
По тялото на Сара били открити множество стари и нови наранявания – синини, счупвания, следи от човешки ухапвания, изгаряния, прободни рани и тежка травма на главата. Разследващите открили и крикет бухалка с нейна кръв.
Дете с мечти, скрити зад жестокото насилие
В училище Сара била описвана като усмихнато, жизнено и талантливо момиче. Обичала музиката, свирела на китара и мечтаела един ден да участва в музикално шоу.
По време на процеса съдебните заседатели видели видеозаписи, направени само дни преди смъртта ѝ. На тях Сара танцувала и играела с други деца, без нищо да подсказва за ужаса, който преживявала зад стените на дома си.
Трима души се изправиха пред съда
По делото обвиняеми станаха бащата Урфан Шариф, мащехата Бейнаш Батул и чичото Файсал Малик.
В началото на процеса бащата отричал почти всичко и се опитвал да прехвърли вината върху съпругата си.
Четири думи промениха всичко
Четири седмици след началото на съдебния процес настъпил моментът, който обърнал делото.
По време на разпита си Урфан Шариф внезапно се разтреперил и произнесъл четири думи:
„Тя умря заради мен.“
С тези думи той за първи път поел пълната отговорност за смъртта на дъщеря си, след като дотогава твърдял, че виновна е мащехата.
Признанието му се превърнало в ключов момент по делото и окончателно променило хода на процеса.
Случаят със Сара Шариф остава една от най-шокиращите истории за насилие над дете във Великобритания през последните години и предизвика сериозни обществени дискусии за защитата на децата и навременната намеса на институциите.
