Професор Тодор Кантарджиев е един от водещите експерти у нас по отношение на новия коронавирус и член на Оперативния щаб . Неговото мнение е едно от най-меродавните, когато търсим отговори за заболяването и спецификите му.
Поклон, поклон пред тези хора. Няма мрънкане, няма търсене на маана, ей това изисква нашата професия. Това заяви проф. д-р Кантарджиев по повод медиците, които от месеци не са се прибирали в домовете си, заради борбата с коронавируса.
„Първо дефиницията. Пикът, това е седмицата, в която имаме най-много случаи, след това започват да намаляват. След това говорим за плато. Няма нищо страшно. Пикът в София премина преди няколко седмици“, посочи експертът пред bTV. По думите му центърът на европейския контрол на заболяванията, казват, че България е единствената, където се увеличават случаите.
„Но това са данни от преди 3 седмици. В София нещата вече са под контрол. Минахме на фаза на поява на отделни взривове, клъстери. Едно от които са болниците“, уточни проф. Кантарджив.
„Оттук нататък трябва 3 неща. Хората се научиха, дисциплинираха се. Благодарение на това са толкова малко случаите. Гражданите бяха много разумни, научиха се. Затова кризата е с 10 души, ами ако бяха 100? Първите случаи в болниците в Габрово и Плевен. Изпращаха се 100 проби, които бяха взети грешно. Сега вече се научиха“, уточни експертът.
Той се обърна и към колегите си. „Най-простият принцип е, колеги, всеки пациент, с който се срещаш, независимо дали е с изкълчен крак, или жлъчка, го третираш като потенциално заразен. Ами трудно е, трудно е“, заяви проф. Кантарджиев.
По думите му когато се говори за тест, трябва да се казва какъв. Меродавният тест, по който се води статистиката - има си дефиниция, че трябва да е PCR.
Той разясни и казуса със съмнение за повторно заразени. „Ако вирусът е слязъл от гърлото в лазофарингса. Може да си положителен, може да оздравяваш или инфекцията да е тръгнала вече към белия дроб. Развиват се две огнища в организма – в гърлото и в белия дроб. Белият дроб се възпалява от отпадните вещества от заразените клетки, уточни той.
„Всяка държава трябва да е в състояние да лекува с плазма. Това са първите случаи на лекуване на грип през 1918-1919 година. Трябва да има колаборация с кръвните центрове или от един пациент, както беше във ВМА“, заяви проф. Кантарджиев.
Той даде за пример как трябва да се промени поведението ни. „Хората, в културите на Изтока само се покланят, не се целуват, не се прегръщат. Като се видим с близките си да не се втурваме да се прегръщаме“, посочи той. По думите му той е спокоен за ситуацията у нас.
„Спокоен съм до такава степен, че ежедневно говорим с колегите от Щаба, разговаряме с политици, които са много запознати с обстановката и в съседните държави. Трябват обаче мерки, за да може да го ликвидираме този вирус това лято от нашата страна. Защото смеси ли се със сезонните зарази, става много страшно“, предупреди още той.
