Въпреки факта, че съм на 60 години, се опитвам да водя активен начин на живот - или ще отида в санаториум, или със старите си приятелки за няколко дни. Нищо не ме задържа вкъщи - с мъжа ми сме разведени отдавна, децата пораснаха и създадоха свои семейства.
Неудобно е да посещавам сватята често, така че използвам свободното си време както искам - или извън града, на почивка или на гости при приятели. Когато тръгвам, давам ключовете от апартамента на снаха ми, да полива цветята и да го наглежда, за да не влязат крадци. Не е имало възражения от нейна страна, а и ми беше удобно.
Това продължи доскоро, когато на един празник, гостувайки на моя син, забелязах купа за салата, която много приличаше на моята. Имам доста сервизи, някои от които не съм вадила с години, но си спомням тази купа за салата; беше част от зестрата на дъщеря ми и след като тя си отиде, я запазих. Първият път не казах нищо, никога не се знае кой има подобни сервизи. При друго гостуване обаче видях чинии в кухнята на снаха ми, точно като тези, които стояха окачени на моята стена.
Връщайки се у дома, веднага започнах да проверявам дали съм сбъркала или не. Както подозирах, няма достатъчно чинии по рафтовете, няма я и купата за салата на дъщеря ми. Бях много ядосана на снаха си - имах й доверие, а тя бе вземала неща зад гърба ми, без дори да си направи труда да ме попита. Обадих се на дъщеря ми да се оплача, тя ме успокои, като каза, че не само снаха ми, но и синът ми яде от тези съдове. Така е, но все още съм обидена, можеше просто да попита! Съжалявам, но на това му се вика просто кражба. Не съм правила сцена, но сега оставям ключовете на съседката.
