Винаги бях 100% сигурен, че жена ми никога няма да ме напусне. Моята Марина е толкова тиха, спокойна, привързана - и никога не казва лоша дума.
И аз съм истински мъж! Нося много пари вкъщи и прекарвам време с децата.
Веднъж прочетох в интернет, че всички мъже са полигамни. Оказва се, че аз не съм изключение.
Всичките ми набези винаги си оставаха тайна. Бях сигурен, че майсторски съм прикрил следите си. Еми, или поне така ми се струваше... Доскоро.
Трябваше да видиш изненадата ми, когато хванах Марина в кафене с друг мъж. Влязох да пия кафе преди бизнес среща и ето я! Тя се усмихва, цялата е щастлива, а някакъв мъж през кръста.
Едва не се разплаках от гняв. Едва се сдържах да не нападна тази брюнетка.
За щастие, Марина не ме забеляза. Но няма значение, ще я разпитам у дома!
Седя в кухнята и я чакам. Изпратих децата при майка си - те няма нужда да слушат такива разговори на възрастните.
Около тридесет минути по-късно Марина влиза: весела, доволна, щастлива.
- Къде беше? – питам, едва сдържайки гнева си.
„Излизах с приятелки“, отговаря тя спокойно.
- С приятелки, казваш? – викам аз. - Видях с какви „приятелки“ се мотаеш! Кой е този твой приятел?
- Бил ли си в това кафене?
- Бях! И видях всичко. Не те ли е срам? Ти си майка на две деца!
Марина замълча и наведе глава. Мислех, че ще започне да се оправдава или да се извинява, но следващият ѝ отговор ме смая.
- Значи това означава ли, че можеш да ме мамиш с години? Това добре ли е? Защо съм по-лоша? И аз искам да бъда щастлива! Ако няма да спреш с приключенията си, тогава и аз няма да отблъсна Слави. Всичко е честно.
Бях шокиран. Коя е тази жена, за която се ожених? Може ли една почтена съпруга да направи това?
„Но майка ми ме предупреди да бъда по-внимателен, когато си избирам партньор в живота“, помислих си аз.
Сега седя тук и не знам какво да правя. Развод? Или трябва да толерираме това отношение?
Какво би направил/а, ако беше на мое място?
