На 20 юли православните християни честват един от най-силните и почитани светци – свети пророк Илия, наричан още Гръмоделец, Гръмовник и Гръмоломник. Образът му е свързан с небесната мощ и природните стихии – той управлява гръмотевиците, бурите, огъня и градушките.
Кратко за пророка Илия
Свети Илия произлиза от рода на Аарон. Живял по времето на цар Ахав и царица Йезавел, които се кланяли на езическия бог Ваал. Пророкът многократно ги увещавал да се върнат към правата вяра, но те отхвърлили думите му. В резултат Бог изпратил суша, продължила три и половина години. След това, в знак на Божествена победа, Илия победил езическите жреци, а когато завършил земната си мисия, бил възнесен жив на небето с огнена колесница, теглена от огнени коне.
Какво се прави на Илинден
На този ден се изпълняват редица ритуали, с които хората търсят закрила от светията и умилостивяване на неговата сила:
-
Коли се курбан – най-често се избира мъжко животно, теленце или овен, а в някои домове – най-старият петел (т.нар. „баща“ на къщата). Жертвата се принася в чест на светеца, за да предпази хората и реколтата от природни бедствия.
-
Приготвя се курбан чорба , която се освещава от свещеник и се раздава за здраве на близки, съседи и нуждаещи се.
-
Месят се обредни хлябове – погача, „боговица“, „колач“, които се кадят и раздават като дар към светеца и в прослава на небесната закрила.
-
Събират се хора на открито , край параклиси, оброчища или вековни дървета (особено дъбове), където се устройват трапези, четат се молитви и се изпълняват обреди за плодородие и защита от градушки.
-
Правят се общи молитви за дъжд, плодородие, здраве и спасение от огън и суша.
-
Почитат се именниците , носещи името на светеца – Илия, Илиян, Илияна, Илко, Илинка, Иличка и др.
-
Занаятчиите , чиято работа е свързана с огън и кожа – като абаджии, кожухари, терзии – също честват Илинден като свой професионален празник.
Какво не се прави на Илинден
Свети Илия е светец с буен нрав и огромна сила. Смята се, че всяко неуважение към деня му може да предизвика гнева му. Затова на Илинден:
-
Не се работи – забранени са всякакви домакински и земеделски дейности, включително шиене, тъкане, косене, вършитба. Вярва се, че ако се наруши тази забрана, светецът може да накаже с буря или градушка.
-
Не се пере и не се меси хляб , освен ако е обреден за светеца.
-
Не се влиза във вода – особено в реки, езера и море. Според поверието, на този ден водата „взима жертви“, защото светецът „си взема курбан“ от хората, дръзнали да се къпят или плуват. Това се смята за един от най-опасните дни за удавяния.
-
Не се пътува с лодки или рибарски кораби , за да се избегне морски гняв и буря.
-
Не се говори лошо за гръмотевиците , не се проклина дъждът – защото това са прояви на силата на свети Илия, които трябва да се уважават.
Илинден е ден, в който небето се смята за „отворено“ – силите на природата и духовния свят са особено активни. В този ден българинът не просто почита светеца – той го призовава за милост и защита, с вярата, че само Божията ръка може да опази плодородието, здравето и мира в дома.
Който го почете, ще бъде под неговата огнена закрила. А който го пренебрегне – ще чуе гнева му в грохота на бурята.