21 Февруари 2023
458
Земетресението в Турция ни напомни, че България се намира в силно сеизмична зона. Какво означава това? Какви трусове са възможни у нас, правим ли възможното, за да намалим евентуалните загуби?
Територията на България спада към сравнително опасните земетръсни зони на земята.
Тази карта в тъмночервено показва кои части на Европа са най-застрашени от силно земетресение в близките 50 години.
"България се намира близо до Средиземноморската сеизмична зона - втора по активност в света, около 23-25% от земетресенията в света се случват тук.
На нашата територия също имаме огнища, разломи в пет области и могат да се случат доста силни земетресения. Те за съжаление съвпадат с най-големите градове на България", казва пред БНТ д-р Гергана Георгиева - Физически факултет, СУ "Св. Климент Охридски".
"Сеизмогенна зона Кресна, Шабла, София, около Маришката, в която влиза Пловдив и още една зона, около която се намира Горна Оряховица", каза доц. д-р Пламена Райкова - ръководител на катедра "Сеизмология и сеизмично инженерство" в БАН.
В исторически план у нас са ставали високомагнитудни земетресения.
Само за последните около 100 години има поне седем труса с магнитуд над 6 или 7. Особено силна активност е имало в началото на 20-и век.
"Точно в този период от 28 години сме имали силна активност. Това са пет земетресения с магнитуд над 6.5 в разстояние на 28 години", каза доц. д-р Пламена Райкова.
Според специалистите, колкото повече се отдалечаваме от този период, толкова повече нараства вероятността те да се повторят в бъдеще.
"Знаем горе-долу къде, обаче не знаем кога и с каква сила", каза проф. Димчо Солаков - Национален институт по Геофизика, Геодезия и география към БАН.
"Миналата година имаме около 40 земетресения с магнитуд между 3.2 и 4.5. Най-силното беше това умерено силно с магнитуд 4.5 през април в района на град Провадия", каза доц. д-р Пламена Райкова.
"За България въобще не се притеснявам от земетресение с магнитуд 9 - защо - защото близо до нашата страна няма условия в близките няколко милиона години да се случи такова земетресение. Аз се опасявам от земетресение с магнитуд 6.5-7, защото такива земетресения са възможни на доста места в страна", каза проф. Димчо Солаков.
През последната седмица земетресения има в почти всички балкански държави. Сеизмичната активност в Румъния, която се усети и у нас, е нормална е не дава повод за притеснение, казват експертите.
"Това не е необичайна картина, просто за периода, в който се реализираха няколко земетресения в различни страни, затова така прави впечатление", казва доц. д-р Пламена Райкова.
Учените от БАН от години изработват модели на потенциалната опасност от силен трус по градове.
"Това е магнитудът тука, 4-5-6 и така нататък, това е разстоянието до града и това е каква част от тази опасност идва от съответното земетресение, от съответното разстояние. Тука виждате 6-тицата е най-опасният.
Рискът е вече ние как реагираме на това, което природата ни дава във връзка със земетресенията. Ако няма никакви сгради, никакви хора, сеизмичната опасност може да е много висока, обаче риск няма. Може да е малка сеизмичната опасност, но ако строителството е лошо, рискът е голям", казва проф. Димчо Солаков.
Сеизмична опасност за България създават не само локалните източници, но и земетръсните зони в Румъния и Турция.
"България е между няколко такива активни зони. В дълбочина строежът на земята е доста комплексен и може би един от най-трудните за изследване в света", обяснява д-р Гергана Георгиева.
Първите опити за въвеждане на антиземетръсни строителни норми у нас са от края на 50-те години. По-сериозни изисквания са приети едва 1987-а година.
"Има една корекция след Врачанското земетресение, но тя е само за Северна България. Но, вижте, това че няма строителни норми не означава, че се е строяло безразборно", каза проф. Димчо Солаков.
През 2018 година регионалното министерство одобрява методика за оценка на сеизмичния риск. Тази методика трябва да послужи за цялостно картографиране на градовете - така ще станат ясни уязвимите места, потенциалните жертви, икономическите загуби и съответно могат да се предприемат някакви мерки, които да намалят загубите.
Пет години след приемането на методиката картографирането на сеизмичния риск е стопирано - това ни пишат от регионалното министерство. В момента няма предвиден бюджет за тази дейност. Крайният срок за картографиране на риска в страната е 2025 година.
"Агенцията по кадастър трябва да направи паспортизацията на сградите. Вече ако я има паспортизацията на сградите може да се направи една доста по-сериозна и точна оценка на това какво ще се случи, ако някакво земетресение тука наблизо се случи", каза проф. Димчо Солаков.
Паспортизацията на сградите обаче бе преустановена миналата година, а тя е основен елемент от картографирането. Сеизмолозите в БАН полагат усилия да оценят риска на пет големи града - София, Благоевград, Русе, Велико Търново и Варна, но им липсват данни, които трябва да бъдат предоставени от Агенцията по геодезия и кадастър.
"Общо взето по много така косвени методи се оценяват сградите. Не знам докъде е стигнала паспортизацията. Опитваме се да я правим с данните, с които разполагаме. Едно е паспортизацията, където специалист ще огледа всяка сграда отделно, ще влезе вътре, ще види има ли някакви реконструкции", каза проф. Солаков.
Петте карти на големи градове в опасни земетръсни зони се очаква да бъдат готови до края на годината.
"Това е картата, която подготвяте като шаблон. Просто се прави една мрежа и се оценява квадратче, какви ще бъдат евентуалните загуби", каза той.
Избиването на стени в жилищни сгради, което компрометира конструкцията им на този етап няма как да бъде отразено в тези карти на риска.
"Не съм специалист в областта, но знам, че това е много сериозен проблем. Особено в по-старите сгради. Особено по "Витошка". Това един от основните проблеми при възникване на земетресение.
Трябва да ви кажа, че съм чел тук за Пловдивското земетресение 28-ма година - основните причини, поради които са паднали сградите. Една от основните е нестабилен първи етаж. 99-та Турция Измит също основна причина изтърбушването на първите етажи. Значи не сме си научили урока", каза проф. Солаков.
Учените са единодушни, че при земетресение рискът за хората сега е много по-голям от преди. Към днешна дата обаче като че ли не сме направили и малкото възможно, за да намалим евентуалните загуби.
"България се намира близо до Средиземноморската сеизмична зона - втора по активност в света, около 23-25% от земетресенията в света се случват тук.
На нашата територия също имаме огнища, разломи в пет области и могат да се случат доста силни земетресения. Те за съжаление съвпадат с най-големите градове на България", казва пред БНТ д-р Гергана Георгиева - Физически факултет, СУ "Св. Климент Охридски".
"Сеизмогенна зона Кресна, Шабла, София, около Маришката, в която влиза Пловдив и още една зона, около която се намира Горна Оряховица", каза доц. д-р Пламена Райкова - ръководител на катедра "Сеизмология и сеизмично инженерство" в БАН.
В исторически план у нас са ставали високомагнитудни земетресения.
Само за последните около 100 години има поне седем труса с магнитуд над 6 или 7. Особено силна активност е имало в началото на 20-и век.
"Точно в този период от 28 години сме имали силна активност. Това са пет земетресения с магнитуд над 6.5 в разстояние на 28 години", каза доц. д-р Пламена Райкова.
Според специалистите, колкото повече се отдалечаваме от този период, толкова повече нараства вероятността те да се повторят в бъдеще.
"Знаем горе-долу къде, обаче не знаем кога и с каква сила", каза проф. Димчо Солаков - Национален институт по Геофизика, Геодезия и география към БАН.
"Миналата година имаме около 40 земетресения с магнитуд между 3.2 и 4.5. Най-силното беше това умерено силно с магнитуд 4.5 през април в района на град Провадия", каза доц. д-р Пламена Райкова.
"За България въобще не се притеснявам от земетресение с магнитуд 9 - защо - защото близо до нашата страна няма условия в близките няколко милиона години да се случи такова земетресение. Аз се опасявам от земетресение с магнитуд 6.5-7, защото такива земетресения са възможни на доста места в страна", каза проф. Димчо Солаков.
През последната седмица земетресения има в почти всички балкански държави. Сеизмичната активност в Румъния, която се усети и у нас, е нормална е не дава повод за притеснение, казват експертите.
"Това не е необичайна картина, просто за периода, в който се реализираха няколко земетресения в различни страни, затова така прави впечатление", казва доц. д-р Пламена Райкова.
Учените от БАН от години изработват модели на потенциалната опасност от силен трус по градове.
"Това е магнитудът тука, 4-5-6 и така нататък, това е разстоянието до града и това е каква част от тази опасност идва от съответното земетресение, от съответното разстояние. Тука виждате 6-тицата е най-опасният.
Рискът е вече ние как реагираме на това, което природата ни дава във връзка със земетресенията. Ако няма никакви сгради, никакви хора, сеизмичната опасност може да е много висока, обаче риск няма. Може да е малка сеизмичната опасност, но ако строителството е лошо, рискът е голям", казва проф. Димчо Солаков.
Сеизмична опасност за България създават не само локалните източници, но и земетръсните зони в Румъния и Турция.
"България е между няколко такива активни зони. В дълбочина строежът на земята е доста комплексен и може би един от най-трудните за изследване в света", обяснява д-р Гергана Георгиева.
Първите опити за въвеждане на антиземетръсни строителни норми у нас са от края на 50-те години. По-сериозни изисквания са приети едва 1987-а година.
"Има една корекция след Врачанското земетресение, но тя е само за Северна България. Но, вижте, това че няма строителни норми не означава, че се е строяло безразборно", каза проф. Димчо Солаков.
През 2018 година регионалното министерство одобрява методика за оценка на сеизмичния риск. Тази методика трябва да послужи за цялостно картографиране на градовете - така ще станат ясни уязвимите места, потенциалните жертви, икономическите загуби и съответно могат да се предприемат някакви мерки, които да намалят загубите.
Пет години след приемането на методиката картографирането на сеизмичния риск е стопирано - това ни пишат от регионалното министерство. В момента няма предвиден бюджет за тази дейност. Крайният срок за картографиране на риска в страната е 2025 година.
"Агенцията по кадастър трябва да направи паспортизацията на сградите. Вече ако я има паспортизацията на сградите може да се направи една доста по-сериозна и точна оценка на това какво ще се случи, ако някакво земетресение тука наблизо се случи", каза проф. Димчо Солаков.
Паспортизацията на сградите обаче бе преустановена миналата година, а тя е основен елемент от картографирането. Сеизмолозите в БАН полагат усилия да оценят риска на пет големи града - София, Благоевград, Русе, Велико Търново и Варна, но им липсват данни, които трябва да бъдат предоставени от Агенцията по геодезия и кадастър.
"Общо взето по много така косвени методи се оценяват сградите. Не знам докъде е стигнала паспортизацията. Опитваме се да я правим с данните, с които разполагаме. Едно е паспортизацията, където специалист ще огледа всяка сграда отделно, ще влезе вътре, ще види има ли някакви реконструкции", каза проф. Солаков.
Петте карти на големи градове в опасни земетръсни зони се очаква да бъдат готови до края на годината.
"Това е картата, която подготвяте като шаблон. Просто се прави една мрежа и се оценява квадратче, какви ще бъдат евентуалните загуби", каза той.
Избиването на стени в жилищни сгради, което компрометира конструкцията им на този етап няма как да бъде отразено в тези карти на риска.
"Не съм специалист в областта, но знам, че това е много сериозен проблем. Особено в по-старите сгради. Особено по "Витошка". Това един от основните проблеми при възникване на земетресение.
Трябва да ви кажа, че съм чел тук за Пловдивското земетресение 28-ма година - основните причини, поради които са паднали сградите. Една от основните е нестабилен първи етаж. 99-та Турция Измит също основна причина изтърбушването на първите етажи. Значи не сме си научили урока", каза проф. Солаков.
Учените са единодушни, че при земетресение рискът за хората сега е много по-голям от преди. Към днешна дата обаче като че ли не сме направили и малкото възможно, за да намалим евентуалните загуби.
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
