Британска майка, която претърпя двойна операция на челюстта, за да коригира екстремната си обратна захапка , стана толкова неузнаваема , че собствените й деца не можеха да я разпознаят, разказва тя.
Меган Потс винаги е била тормозена заради захапката си и прекарва по-голямата част от живота си, криейки усмивката си и чувствайки се неудобно да яде пред когото и да било.
На 33-годишната жена й се налага да носи скоби, когато е още тийнейджърка, но те само я правят още по-голяма "загубенячка" в очите на съучениците й.
„Бях смутена, тъй като скобите не бяха готини, когато бях на тази възраст“, казва майката на четири деца.
„Не можех да понеса идеята хората в училище да ме дразнят повече, отколкото вече го правиха.“
Но след като цял живот се е крила, собственичката на салон за красота решава да "хване бика за рогата" и да послуша съвета на лекаря си: да си сложи скоби и да се подложи на двойна операция за корекция на челюстта.
Интензивната операция продължава близо осем часа, докато хирурзите режат и пробиват устата й, извършвайки цялата процедура вътрешно, за да избегнат нежелани белези.
По време на операцията горната и долната й челюст са разменени, костите са изрязани, за да се отделят зъбите от черепа, а под очите й са поставени пластини, за да се свържат със зъбите. След почти осем часа операция Меган се събужда от писъци от болка.
„Родила съм четири деца, но това беше по-лошо от всичко“, признава тя. „От гледна точка на болката, ако подозирах какво ме чака, вероятно щях да се откажа. Беше непоносимо.”
Мъчителната операция прави Потс толкова неузнаваема, че никой не може да я идентифицира на пръв поглед.
„Веднага изглеждах напълно различно“, спомня си тя. „Синът ми дойде в болницата и не искаше да се доближи до мен, защото каза: „Изглеждаш напълно различно.“
Освен това технологията за изкуствен интелект дори не може да разпознае лицето й.
„Когато се опитах да използвам телефона си, за да се обадя на майка си и баща си, за да им кажа, че съм будна, приложението не разпозна лицето ми на лицевата идентификация“, добавя тя.
Операцията променя и начина, по който Потс говори.
Потс трябва да носи скоби шест месеца след операцията и не може да отвори напълно устата си известно време след това.
„Вече дори говоря различно. Преди имах много лошо шепнене, но вече не го правя. Преди можех да си докосна носа си с език, а вече не мога и не мога да си подсвирквам”, отбелязва тя.
Потс прекарва пет дни в болницата, докато се възстановява, но й отнема почти година, преди подуването около устните и устата й да спадне напълно.
„Когато се върнах на работа, имаше някои клиенти, които не ме разпознаха, мислеха ме за ново момиче“, казва тя.
Днес 33-годишната жена се радва, че се е подложила на изтощителната процедура.
Майката на четири деца вече е „по-уверена“ в усмивката си и се радва, че най-накрая е преминала през операцията.
След процедурата Потс продължи да носи скоби в продължение на шест месеца.
Болката от отока и скобите й пречи да отвори напълно устата си, което я принуждава да спазва течна диета.
Дават й и течен морфин, за да облекчи невероятната болка, но това често я кара да се чувства толкова зле, че повръща в собствената си уста.
„Все още имах болки повече от година по-късно“, признава тя.
Въпреки агонизиращата болка, Потс „определено се радва“, че е преминала през процедурата.
„Все още е странно сега, когато гледам назад снимки на това как съм изглеждала преди, чувствам се откъсната от този човек. Когато гледам снимки сега, не се чувствам напълно като мен, малко е странно това чувство“, казва тя.
Въпреки че Потс все още свиква с новия си външен вид, тя се радва, че операцията я е направила „по-уверена сега и определено по-малко самосъзнателна“.
